Излиза новият роман на Георги Господинов „Времеубежище“

"Щастливи сме да обявим една извънредно хубава вест за нас и нашите читатели. Дълго чаканият роман на писателя Георги Господинов вече е под печат. Заглавието е „Времеубежище“. Корицата е с рисунка от големия Недко Солаков и дизайн на Христо Гочев", споделиха от пловдивското издателство "Жанет 45".
 
Книгата вече може да бъде поръчана предварително от сайта на издателството и книжарниците.
 
"Благодарим на Георги Господинов, че пожела новият роман да излезе сега, въпреки извънредното положение, въпреки тежките дни за книгите и разпространението им. Или именно заради това. Даваме си сметка, че мнозина на негово място биха изчакали едно по-добро време. Той и ние като издателство поемаме този риск. Убедени сме, че тъкмо във времена като тези книгите трябва да излизат и да са с нас. Бъдете с нас и вие, нашите читатели, както сме били заедно през годините", допълват от издателство Жанет 45
 
Романът, писан в последните няколко години, улавя цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха. 
 
Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, който смесва сатира и носталгия, история и ирония.  
 
 
Времеубежище
 
Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли  сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това. 
 
Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо. 
 
Преди време „Физика на тъгата“ улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта – да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно. 
 
Отзивите сред първите читатели на ръкописа са възторжени: Безкомпромисен роман… Голям европейски роман… Изключително и смело писане… Може би най-добрият роман на Господинов, което след „Физика на тъгата“ никак не е лесно…
 
Ето и думите на самия автор:
 
За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 
 
Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“ 
 
Повече за Георги Господинов и краткия разказ прочетете ТУК 

Вашият коментар