"Четете умни книги днес, за да не четете забранени утре", посъветва писателя
Българската история е една голяма слугиня. На когото ѝ падне. Тя е едно от най-силните оръжия на всяка власт. Всеки гледа да „пипне” историята, може би от срам какви ги е вършил в миналото, може би, за да оправдае сегашните си действия, граничещи с престъпления.
„Българската литература говори по-вярно за българската история отколкото самата история.”
Думите са на Албена Хранова, цитирана от Младен Влашки. Поводът – гостуването на Христо Карастоянов и романа му „Една и съща нощ”. Мястото – литературният салон „Spirt and Spirit”, Петното на Роршах, епизод – пореден.
Романът Една и съща нощ навърши година и продължава да бъде едно от събитията в българската литература. Книгата отвежда в едно време, историческите версии за което са толкова много, че човек единствено може да се обърка кое е истина, кое лъжа, кое пропаганда. „Една и съща нощ” проследява приятелството между двама идеалисти – Гео Милев и Георги Шейтанов. Анархисти, духовни хора, издаващи най-модернистичното българско списание „Пламък”. Романът сваля Гео Милев от портрета на стената, за да го покаже такъв, какъвто много малко хора го познаваме и какъвто не са ни го показвали в училище. Идеалистът и анархистът Милев. Не онзи мъченик на комунистическата идея, който след 1944г. властта пълни до болка със своите убеждения. Просто така им е било по-лесно. Мястото на Гео Милев в българската литература е прекалено огромно, за да бъде отречен. Затова е много по-лесно да бъде пребоядисан, да се шлифова и попромени, за да се превърне в „комунистически” писател и творчеството му да бъде използвано за целите на властта. Точно това клише за Гео Милев разбива Христо Карастоянов с книгата си. В нея Гео Милев е пред нас, боли го до припадък, ходи с високите си обувки, поради ниския си ръст, раните му пулсират постоянно, окото сълзи, но това не му пречи да работи, пише и публикува, ослепявайки непрекъснато и с лявото око. Псува често, понякога е груб, нищо общо с канонизирания поет от близкото минало. Гео Милев човекът.
„Тази книга заживя живот извън мен, аз стоях и ѝ се радвах, нещата около нея продължават да се случват. Предстои театрална постановка на 13 ноември на сцената на Народния театър, поставена от Иван Добчев. Предстои и евентуално излизане в Америка. Успехът на книгата е поради уцелване на един момент. Моментът е в усилено преоткриване на тази история.”
.jpg)
Може би една от причините интересът към „Една и съща нощ” да не спира да расте вече година и половина е, че това време някак не е дообяснено на българите. За жалост съществуват доста такива епизоди в историята ни. Все някой ги е предавал по свой си начин, от което объркването става по-голямо от разяснението.
„Избухването на просветния български анархизъм през 20-те си струва да бъде обяснен. Светлозар Игов има страхотната теза, че в „Пламък” и при Гео Милев България преживява единственото време на прекрасна синхронност със западната европейска литература. Навсякъде другаде закъсняваме с по 10-15 години. В модернизма и авангардизма на Гео Милев е единственото време на синхронност. Точно през 20-те години и анархизма в България е синхронен на този по света.” – споделя авторът Христо Карастоянов.
Младен Влашки разказа интересна история, която доказва, че манипулациите относно историята и Гео Милев не спират дори през 21 век. Днес дори статията, в която Гео Милев признава, че именно комунист е спрял от поставяне негова кубистична пиеса в Народния театър, не е публикува в събраните томове с текстове от Гео Милев.
Затова и Христо Карастоянов предупреди: „Оруел чука на главата! Всяка една власт мрази книгата. Музиката може да въздейства емоционално, да те изкара на площада. Всяко друго изкуство въздейства на емоциите, освен книгите. Те въздействат на разума. Затова винаги властта е виждала като свой враг писатели, поети и книгите им. Четете умни книги днес, за да не ни се налага да четем забранени книги утре!”
Повече за литеарурния салон в Петното на Роршах може да видите ТУК.
За автора
