Преди да се роди всеки художник, в неговото сърце винаги се таи и един малък учен. Защото какво е един учен, ако не е човек, който търси отговори и какво представлява науката: течението, което предоставя отговорите. Хората на изкуството са изобретатели. Те ни карат да мислим, разсъждаваме, чувстваме и да си задаваме въпроси. Не е ли тогава изкуството част от науката?
Пол Фрайндландер обединява изкуството с науката. Той е едновременно физик и светлинен скулптор. Използвайки и прилагайки наука, за да създава изкуство, което е едновременно красиво и интерактивно. Той конструира кинетични светлинни скулптури чрез бързо въртящо се въже провесено от тавана, осветено със бяла светлина. Вибриращата нишка става невидима, но бялата светлина се рефлектира от въжето, позволява на очите ни да видим магията на цветовете, толкова реални, колкото науката може да го направи. Получава се нещо като светлинна дъга.
Цветовете се променят и усукват, образувайки двойни спирали, чиито форми се образуват от въртящото се въже. Някои от тези светлинни скулптури са достатъчно малки, че да се държат в ръка, но доста от тях са по-големи и включват сензорни монитори, чрез които наблюдателите могат да променят светлинните лъчи. Всички те се въртят с много висока скорост, така че движещото тяло да образува светлина.
Светлината танцува и вибрира пред теб, създавайки спектър от светове, които превръщат науката в представление на изкуството. Някои от светлините се пръскат от чисти купички, които ги карат да изглеждат като дълги лъскави и изкрящи ленти, които се опитват да те достигнат.
Фрайндландер казва за себе си, че е вманиачен към всякакви механични движения, откакто е бил малко дете – със спомена му от прекараните 6 месеца през 1950г. в Ню Йорк, заобиколен от всякакви огромни небостъргачи, коли и автобуси. Той заминава в Ню Йорк заради баща си, който е бил математик и са му предложили да прекара 6 месеца в изследвания за Ню Йоркския университет.
Интересно е, че след като завършва английския университет Sussex и обучавайки се от сър Антъни Легет (който получава Нобелова награда за научните си изследвания върху „суперфлуидите”), Пол Фрайндландер посещава училище на изкуствата, като осъзнава, че културата е напълно наопаки и разбиранията на хората са неочаквано тесногръди. Той споделя, че никой не се интересува от красотата, оказва се че тя е „остаряла отживелица”:
„Нашумялото течение бе концептуализмът. Стигнах до разсъждението, че света на изкуството е като някакъв странен култ на модни последователи. Членовете на артистичният свят споделяха едно и също мнение, говорейки небивалици и отхвърляйки всеки, който дръзне да си помисли, че неговия талант е по-важен, от това да следва всички останали.”
За автора
