Ще ви върна малко назад във времето, в една грандиозна инсталация, направена през 2003 година в галерията за модерно изкуство на Лондон – Tate Modern. Съвсем бегло ще спомена, че това е най-всемогъщата галерия за съвременните автори, мечта на всеки артист да си изложи творбите в нея, а когато го направи, придобива световна слава. Както и да е, в друга статия ще ви запозная изцяло с дома на изкуството – Tate Modern.
Та, 2003 година се случи една грандиозна инсталация, чиято принадлежи на артиста – Олафур Елиасон (Olafur Eliasson). Тя бе озаглавена “The Weather” и представялва симулация на най-великото нещо в нашия свят – Слънцето. Олафур Елиасон буквално пренесе слънцето в галерията.
Тази инсталация е една от най-значимите творби за началото на 21 век и не само те прави участник в нея, но и те кара да се чувстваш сякаш си част от импресионистичните картини на Уилям Търнър. Но и едновременно с това те отделя от природата, което пък е цел на Елиасон. Той не премахва комфорта, който природата създава, но умишлено отчуждава зрителите от нея, показвайки им илюзията, че всичко може да бъде опитомено, дори титанично нещо като Слънцето. Човешкият разум – който в тази инсталация бива заблуден дава възможност да си помислиш, че има начин да се създаде втора природа.
Една от Кантовите позиции по темата за втора природа е, че въпреки естетическата и възвишена принадлежност, човешкият мозък е по-висша природа, която има способността да манипулира, и точно тази способност превъзхожда.
Природата можем да усетим натурално, докато “The Weather” в трибунната зала на Tate Modern, преживяваме симулацията изкуствено. Но заблудата е истинска. Интензивността на преживяването е невъобразимо. “The Weather” не само симулира Слънцето, а и вкарва присъствието на мъгла, създавайки чувство за блаженство. Тази мъгла е съставена от специални химикали, които те карат да се чувстваш блажено. Те са безопасни за организма, а мястото на мъглата в инсталацията е да те накара да се докоснеш до вътрешния си свят – “до втората си природа”. Един от въпросите, който ми изниква в съзнанието е това ли е начина да се свържеш с вътршената си същност, чрез симулация? И какво говори това за нашата “вътрешна природа” в този ред на мисли?
“The Weather” проекта не е наркотик, това е театър, който с нагласени социално конструирани ситуации предизвиква емоция и представлява интерес за автора.
На тавана на галерията е закачено огромно огледало, с което можеш да се погледнеш и да видиш колко си мъничък и “нищожен” спрямо величественото Слънце, а идеята е, да ли можеш да си помислиш, че колкото и да си малък, в сравнение с нещо, можеш да бъдеш значим колкото него…
Олафур Елиасон е датско-исладнски артист, роден през 1967 година. Известен е с мащабните си творчески проекти, за които използва елементарни материали като светлина, вода, темепература на въздуха. През 1995 година създава Studio “Olafur Eliansson” в Берлин, превръщайки го в лаборатория за пространствено проучване. Едни от най-забележителните му осъществени проекти са “Green river”, “The Weather Project”, “Your Rainbow Panorama”, “The New York City Waterfalls”.
За автора
