Лъч надежда в борба с предразсъдъците (СНИМКИ)

…или "Озарени пристанища" на Иван Мирчев

Стефан Бонев представи втората книга на Иван Мирчев – „Озарени пристанища“ в Народна библиотека "Иван Вазов". Заглавието на стихосбирката е свързано с поезията, която за автора е духовно пристанище, от което всички ние имаме нужда. Той изрази мнение, че културата и четенето на книги отново се възраждат.

Поетът и писател, Иван Мирчев е истинското опровержение на предразсъдъците към ромския етнос. Той обича да чете класическа литература и смята образованието за изключително важно. До него неотлъчно седеше дъщеря му, на която е посветил целия си труд. Иван изрази благодарност към всички присъстващи в залата и най-вече към Стефан Бонев за това, че се е съгласил да го представи. Бонев му отвърна, че никой не би могъл да откаже на такъв нежен поет като него. В публиката присъстваха и Любка Славова, Иван Христов, Мария Чулова, Ангел Хаджипопгеоргиев.

Авторът прие и комплиментите, и критиката на публиката с усмивка. На обвинението, че пише архаично, той отговори, че това е неговият стил и наистина не би могъл да се оприличи с модерната поезия, която не му допада. В негова защита Стефан Бонев и слушател от публиката споделиха, че на тях тази архаичност не им натежава, а дори с учудваща лекота е била вместена от поета в контекста на съвремието ни.

Във възникналия спор – трябва ли, или не авторът да чете повече съвременна литература и да промени стила си – се намеси Ангел Хаджипопгеоргиев. Той изрази мнението си, че е потресен от това какво днес имаме навика да наричаме „модерна поезия“, след което разясни истинското значение на думата „поезия“.

Думата всъщност има шумерски корени, а не старогръцки, и означава „гърлото на Бога“.

След като това беше изяснено, съветът към младия автор остана само един – да пише, сякаш думите му излизат от гърлото на Бога, без значение кой стил е избрал. Иван благодари за всички съвети и сподели, че му е приятно да вижда различни реакции, защото това означава, че хората са се запознали с труда му. Авторът изтъкна, че не упреква никого за предпочитанията му в четенето или писането, но самият той се чувства комфортно в стила, който е избрал. 

Обгърнал тишината, уморени,
отпускам тихо своите ръце,
чертите от живота озлобени
чертаят мойто старото лице.
Това, което искам е утеха,
полегнала душата да поспи,
умората във мене да погаля
и пак насън да виждам аз звезди.

Из "Озарени пристанища", Иван Мирчев

Вашият коментар