Мрак, музика и светлини в галерия Ластици по време на Нощта

Утвърдената вече в София, като пространство за арт фотография, галерия „Ластици“, намери място и в Капана в Пловдив. В Нощта на музеите и галериите, „Ластици“ престави изложбата „Самиздат“, съвместна изложба на „KIVKIV“ на Илиан Илиев (илюстрация) и Костадин Кокаланов (калиграфия). Това е първата самостоятелна изложба на артистите.

Още с дизайна на входа, галерията привличаше стотиците хора от улицата на Нощта. Музиката, атмосферата и мракът вътре сякаш проникваха в душата на посетителя. Творбите са красиви по един странен и нестандартен начин. Така са направени, че всеки да ги интерпретира по различен начин, но с всеки да останат и след излизане от галерията. Понякога спирах да си водя записки и да наблюдавам хората и техните реакции, сякаш не можех да се движа – произведенията ме дърпаха едно към друго и ме задържаха до себе си и се опитваха да хванат частица от мен.  

„Радвам се за авторите и за това, което направиха. Творбите им са много добре развити. Излезнали са от плоскостта на рисунките. Буквално има различни светлини в произведенията им“, сподели приятел на авторите. 

Това беше на приземния етаж, изложата бе разположена на три етажа. Долу, бе превърнато в подземие. Мрак, музика, светлини. Още в първите секунди усещаш как проникваш в душата на артистите. Чрез смразяващите кръвта звуци и изображенията, които се сменяха, сякаш откриваш страховете си и се изправяш пред тях, може би и затова някои хора постояха 10-20 секунди, а други 5-10 минути. Страшно и мрачно място, но изключително въздействащо.

На втория етаж бе и един от артистите – Костадин. След като поговорех с него, осъзнах, че авторите приличат на творбите си – особени и интересни, въздействащи. Самият Костадин сякаш прониква в съзнанието ти, като те гледа и предполагам, в това им е чарът.

„Целяхме да има движение в картините, да са различни и нестандартни. Долу, в подземието – сън, халюцинации, тук, горе е по-релно, повече цвят има. Търсим свободни теми, оставяме всичко да ни вдъхновява и като нещо ни повлияе, просто действаме.“

Музиката, творбите, цялата атмосфера остава с теб и като излизаш от галерията, и като изминеш и няколко крачки и вече си сред други хора, други цветове, други емоции. Мен лично, още ме побиват тръпки и нещо ме влече към творбите, липсват ми. 

Вашият коментар