Нямаше човек, който да не е прочел нещо от Недялко Славов в клуб „Библиотеката, вчера на 28-ми май. Аз бях прочел само „Портрет на поета като млад” и в момента ми е леко гузно да пиша за автор, от когото съм прочел само една книга. Засега.
Недялко Славов е на 62. Човек от публиката го „обвини”, че гледа прекалено песимистично на всичко. Писателят си призна, че няма как да прелива от оптимизъм на тази възраст, а прекаленият оптимизъм е и леко глуповат.
„Всяко едно поколение започва отначало света и преминава през всичките грешки, през всички заблуди, ликувания, загуби, за да каталяса и да дойде новото поколение.”
Аз съм на 20. Аз би трябвало да съм това новото поколение и да поемам грешките и заблудите. Какво се случва, обаче, ако вече съм се уморил да го правя? И още ли ще има? Гадна работа. Но тук не говорим за мен. Връщам се в „Библиотеката”.
„432 херца”. Така се казва новият роман на Недялко Славов. Това число е честотата, на която е настроен тонът „ла”. Точката на баланс в природата. Вибрацията на Златното сечение. Хармонията. Естествената настройка на музикалните инструменти. Единението между светлина, време, пространство, материя, съзнание. Това е доброто. И както навсякъде, и тук се намира някакво зло, което да се опита да разруши естествения ход на съществуването.
„Битката между доброто и злото не е само в книгите, не е само в Библията, не е само в изкуството от както свят светува, то е една очевидна практика всеки ден.”
Издателят Стойо Вартоломеев заяви, че се надява „432 херца” да бъде едно от литературните събития на 2015 година: „Ако в България има съвременен писател, жив, пишещ за днешното и утрешното време, днес той стои в тази зала и на този стол, и се казва Недялко Славов.”
Говорим за изкуството. За изкуството днес, в епохата на глобализацията, която според Недялко Славов (а и според мен) е на същия принцип, по който е съграден и социализмът. За „човекът в новото време”, който влиза в една празна стая с бели стени и твърди, че наблюдава изкуство. А вече казахме, че човекът е също настроен от тази Божествена настройка. Но днес, нещо някъде се е объркало, честотата ни се е променила, някой ни е променил настройките.
„Самият човек е произведение на изкуството, един музикален инструмент, но настроен на едно фалшиво „ла” на 440 херца. Така човечеството е настроено на стадно мислене. Хората живеят в една тотална ежедневна лъжа. Гигантска.”
Българската литература днес няма как да е останала неподмината от лошата настройка. Недялко Славов коментира тенденциите да се пише масово, да се издава и да се пренасища пазарът на литература:
„През социализма целта беше да се правят литературни четения по време на бране на чушки и т.н. Сега идеята е да се прави всенародно писане на романи. В цялото това размиване на кой кого е се цели едно забавление на задкулисието. Както има политическо и икономическо, така и има и литературно задкулисие. Целта е да се направи животът на определен кръг спокоен.”
Но не само и този кръг е спокоен. Масовият български писател също е много спокоен човек. Той много рядко забелязва някаква неправда, някаква подменена естествена настройка извън личния си свят, особено ако това не се нрави на тези, които стоят зад него.
Има много послушни пишещи. Всичките имат голямо его, но никой не взима отношение към това, което става. Всички са към някое НПО или друга организация – едни такива меки, с миши походки и измежду всичките има едно лъвско сърце – Божана Апостолова. – разграничи зависимостта от свободата в литературата Недялко Славов.
Макар разговорът, породен от новият роман, да тръгна леко песимистично, Недялко Славов не позволи всичко да приключи така. „Голямо густо е да си жив!” – възкликна като за финал.
А да си жив означава именно това – да живееш според Божествената настройка. И не само. Означава когато някой се опита да я подмени – да се съпротивляваш. Чрез тази съпротива се излиза от стадото, от фалша, от бездуховността. Все още не знам как ще завърши „432 херца”, тайно се надявам да е с вяра. С вяра в доброто и естественото, вяра в оцеляването. А и Недялко Славов ми посвети книгата си като я надписа „…да вярва в думите” и ми даде този ценен компас на вярата. Сега го отварям и започвам да чета.
Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, романи и пиеси. Сред тях са романите „Фаустино” (награда „Хр. Г. Данов”), „Портрет на поета като млад” (номинация за наградите на фонд „13 века България”, Портал „Култура” и „Хеликон”), сборникът с поеми и стихотворения „Мраморни години” (награда „Иван Николов”) и др.
За автора
