Пловдив чете: Георги Бърдаров представи „Аз още броя дните“ под тепетата

Своят талант той показа пред Пловдив, в четвъртък, 9 юни, на представянето на дебютния си роман „Аз още броя дните“, като част от програмата на „Пловдив чете“

Георги Бърдаров е географ, университетски преподавател, сценарист, специалист по етнорелигиозни конфликти, победител в първото издание на „Ръкописът.“ Освен всичко това, той е писател, но и разказвач на истории. Не всеки писател е разказвач, не всеки разказвач става и писател. 

Още в началото си поговорихме за неслучайните случайности, павирали пътя му до момента на издаването на книгата, с която спечели първото интелектуално риалити на България.

Убеден, че предаването е насочено към по-млади хора, тепърва навлизащи в литературата, той взима решение, че няма да участва в него, дори след непрестанните опити на приятелите му да го убедят в противното. Така до 29-ти април. Срокът за кандидатстване в „Ръкописът“ е до 30-ти април. След разговор с негова приятелка, нещо в него се променя, той решава да участва и подава документите си минути преди крайния срок. И не само взима участие, ами го и печели. Това довежда до издаването на романа му от издателство „Сиела“.

А как историята на романа намира него също е показателен пример за това. По време на упражнение в университета на тема „Градът и войната“, негови студенти са избрали за пример Сараево и споменават Адмира и Бошко, известни като „Сараевските Ромео и Жулиета“, които в последствие се превръщат в прототипи на неговите герои Давор и Айда. За последващите събития той казва: „Тази история непрекъснато ме тормозеше, че трябва да я разкажа.“

През нощта на 19-ти май 1993 година, главните герои Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, стоят в апартамента си и следят стрелките на часовника. Взели решението да избягат от войната, са готови на всичко – дори да рискуват достигането до смъртта. С развиването на фабулата, се разкриват и детайли не само за историята на Давор и Айда, но и за историите на хората.

Част от книгата включва интервюта. Интервюта с палачи, с жертви, с палачи, станали жертви и жертви, станали палачи. Те са написани изцяло от автора, но зад тях не стои история на конкретни хора, а история на хиляди. Истории, които са събирателни на болката.

Често Бърдаров бива питан „Защо?“ и „За какво е този роман?“. На въпроса „За какво е този роман?“, авторът отговаря: „Този роман е за думите и болката от тях, за куршумите и тишината, за жаждата ни да обичаме, за жаждата ни да убиваме, за страха и за надеждата, за петата ракия и сълзите, в които крием нераздадената си любов, за непосилната лекота на битието, за беззъбата усмивка на стареца и на детето, за всеки, който ще попита „Защо бе, хора?“.

Авторът ни разказа, че е бил предизвикан от това, че не знаем какво се е случило на по-малко от 400 км от нас. През 1984 година, на 19-ти февруари, в Сараево, се закриват първите зимни олимпийски игри в източния блок, с думите: „Сараево 1984 ще остане в история като най-позитивната олимпиада в историята на игрите.“ 10 години по-късно по ски пистите дебнат снайперисти, по детските площадки се търкалят обезглавени трупове, залите са превърнати в затвори или секс лагери.

От книгата разбираме, че войната не е статистика. Че 11 541 не е просто число, а брой на истински хора, с характери, мечти, индивидуалности, недостатъци. Че тези 11 541 човека, които са загинали по време на най-дългата обсада в човешката история (1395 денонощия), може би сега са щели да стоят между нас. Че 1600 от тях, загинали на невръстна възраст, сега са щели да бъдат между 20 и 30 годишни и да съществуват. И да живеят.

Цялата презентация на автора и последвалите минути на разговор между него и публиката бяха изпитание за човешката воля, сдържаща сълзите. Ще завърша този текст с нещо, което Георги Бърдаров ни разказа и след което волята се оказа недостатъчно силна.

Няколко дни преди Давор и Айда да тръгнат да бягат изпращат по куриер писмо до майката на Айда. Тя чете писмото повече от 500 пъти, но без последните два реда, сякаш като последните два реда останат непрочетени Давор и Айда ще бъдат живи и ще има още какво да ни кажат. Майката на Айда бива накарана да ни прочете последните два реда, които гласят: „Мамо, знам, че ти много ще се притесняваш, знам, че няма да можеш да спиш, аз ще се върна, обещавам ти. Затова ти предлагам следното – вместо да се притесняваш, да броиш дните до моето завръщане.“ 

Вашият коментар