Под надслов „Отстранени системи“ започват Национални есенни изложби

Днес откриват фестивала Национални есенни изложби 2014 (1 септември – 30 септември). Той е ежегоден национален фестивал за съвременно българско визуално изкуство, който се провежда в различни локации в Старинен Пловдив и дава старт на Есенен салон на изкуствата Пловдив 2014 г.

Основна цел на събитието е чрез широко обществено и професионално фокусиране да инициира актуални и стойностни представи за визуално изкуство, да представя най-доброто от съвременните тенденции в живописта, графиката и скулптурата, като при това отделните изложби остават самостоятелни и в същото време са подчинени на цялостна концепция.

Тази година форматът на кураторския проект Отстранени системи / Estranged Systems включва художниците: Десислава Костадинова – живопис, Десислава Унгер – графика и рисунка, Елена Яневска – скулптура и фотография, Емил Бачийски – скулптура, Константин Костов – живопис, Петър Минчев – живопис, Симеон Симеонов – скултура, Филип Попов – графика.

Организатори на „Отстранени системи” са Национални есенни изложби- Пловдив 2014 са Oбщина Пловдив, Общински институт Старинен Пловдив и фондация „Култура и съвременност”. Програмата е част от културния календар на Пловдив, кандидат за Европейска столица на културата 2019.

Откриване: 1 септември 2014 г., 18.00 ч., Балабанова къща

Със своя надслов „Отстранени системи“ проектът на тазгодишните Национални есенни изложби събира не само участващите автори и техните произведения, но и един кръг от възможни подходи към съвременното изкуство, в който явленията рефлектират върху собствените си основания, наблюдават се, обясняват себе си.

Това разполага произведенията не в тяхната затвореност – в една нарцистична самодостатъчност, а във възможностите им да заговарят, да включват в потенциалната си среда други произведения и интерпретационни нагласи и в същото време да бъдат отстранени спрямо тях. Произведенията рисуват други произведения, като се отстраняват от тях и по такъв начин се завръщат към себе си. Синтезиран израз на това отношение е класическата художествена фигура на присъствие на картина в картината.

В опита на „Отстранени системи“ засичащите се в различни плоскости една спрямо друга рамки образуват мрежа, която се самосъздава наново, регенерира в отстраняването от самата себе си.

В последните десетилетия мисленето за изкуството е силно разколебано в своите основания. Зад опитите на всеки цялостен поглед стои интуитивното усещане за „края на изкуството“ (Артър Данто), за необходимостта от принципно нова ориентация, за ново възприемане не просто на изкуството, но същевременно и на света около нас.

Изкуството и светът стават едновременно мислими чрез понятия като „перформативен обрат“, при което същността на произведението се поставя в процеса на неговото създаване и в жестовете на публична интеракция, или „иконичен обрат“, при което произведенията на изкуството се създават и възприемат в условията на визуална комуникация спрямо всички останали образи на света. Представата за „Отстранени системи“ предполага да се говори за „автопоетически обрат“.

Вашият коментар