Много пъти сме събирали парченцата от разбитото си сърце или потъпканата си душа. Ако сложим подходящата усмихната маска, не си личи изобщо разрухата отвътре.
А сега си представете, че човешкото тяло е една крехка чуплива обвивка, също толкова ранима. Лекувайки вътрешния си свят, за него не ни трябва лепило или конци, а време. Но ако същото това време лекува ума, но ранява тялото ни как ли би изглеждало това отвън и с какво ли се лекува?
.jpg)
Албанският визуален артист – Олсон Ламай (Olson Lamaj) пресъздава една напукана повърхност на човешкия образ. Той е „начупил” на парченца телата на моделите си, оставил ги да гният така – а именно ранени. Този фото цикъл превръща човешката плът в земна структура.
Серията се нарича „Драскотина” („Scratch”), в която Олсон Ламай пресъздава трагичността на тялото, изразяваща болката от разруха. Самият автор споделя, че това унищожение е синоним на стените на една къща. С течение на времето те се напукват и се събарят.
Олсон Ламай е роден и израснал в Албания. Изучавал е визуални изкуства с фотография в Милано, Италия, където е работил и живял в продължение на няколко години. Работи в сферата на живописта, инсталация и видео арт, фотография, като не само ги практикува, но и изследва.
Темите, които засяга неговото изкуство са свързани с универсалното значение – за човешкото тяло, всекидневния живот в градска среда и градската периферия. Основни опорни точки в работата му са способността да улови абсурда, иронията и противоречията, които се създават последните десетилетия в родината му Албания. Като човек, живеещ между два различни свята, Ламай е чувствителен към тези трансформации и чрез фотографиите си той споделя със зрителя странните си виждания.
За автора
