След края на ориентираните към бъдещето големи политически и художествени проекти на модернизма, в света след 1989-та бъдещето се превърна в девалвирал символ на отминала опресивна идеология. Изкуството също изгуби своята роля на знаменосец на бъдещето и се задоволи с това да предлага критика на настоящето.
Нашето поколение живя на прага на комунистическото бъдеще и за нас връзката с утрешния ден не бе само въпрос на авангардна програма. Социалистическата поп-култура например периодически установяваше контакти с бъдещето, за да поддържа вярата в неговата актуалност.
Как изкуството днес може да говори за бъдещето? Къде се позиционира съвременното изкуство по отношение на историческата си роля на дистанцирана критика на обществото или тази на ангажиран актьор на политическата сцена?
В търсене на форма, която да отговори както на баналността на образа на бъдещето, който сме наследили от близкото минало и идеологическата тежест на неговото обещание, изложбата се обръща за вдъхновение към преувеличеността и драмата на операта. Операта притежава двойнствен характер, исторически тя развива форми както на популярно изкуство, така и на елитарен жанр. Не на последно място, произхода на думата «опера» ("работа" от латински) напомня, че установяването на връзка с нашето бъдеще е непрестанен и колективен труд, към който, надяваме се, изложбата скромно допринася.
Център за съвременно изкуство Пловдив, Баня cтаринна 08.09. – 05.10.2012
За автора
