Преди месец (октомври 2014) бе фестивалът „Горски Резонанс”, организиран в чест на 1000 години от основаването на село Белащица след битката през 1014 година между цар Самуил и византийският император Василий при Белащица планина. Събитието се проведе в Чинарената гора на селото, организиран от Пловдивската галерия „Резонанс”.
Фестивалът бе много пъстър, дълбокомислен и изпълнен с докосващи сетивността творби. В него участваха български и чуждестранни артисти, като един от чуждестранните артисти бе Сезар Пиментел (Cesar Pimentel) от Бразилия.
Много от посетителите на фестивалът, включително и аз, бяхме впечатлени от интерактивната му инсталация, озаглавена „Пътуване към черната дупка”, която имаше за цел да отведе зрителя към епицентъра на битка между основните цветове и тъмнината, в едно пътешествие без начин за завръщане. Взаимодействайки с творбата, публиката откриваше смисъла на тази борба: липсата на светлина или нейното добавяне.
След като се запознах с автора на инсталацията се оказа, че той всъщност е избрал да живее в България. Разговорихме много теми, в които споделихме доста еднакви възгледи за изкуството.
Като човек, които обича да ви представя нови и интересни хора в областта на изкуство, реших да ви запозная с най-новия си приятел от Бразилия Сезар Пиментел. За неговите търсения в живота и изкуството и съчетаването им, прочетете в следващото интервю:
César, разкажи ни за себе си..
Аз съм от град Виктория, това е столица на провинция Еспирито Санто в Бразилия (Vitória, Espírito Santo, Brazil). Аз съм спокоен човек, който обича контакта с хора, не се срамувам да покажа качествата и недостатъците си. Аз съм човек, който е отворен да експериментира с нови неща, но вярвам, че живота изисква и дисциплина, която да дава баланс.
Обичам и се занимавам с изкуство. Когато започвам нов проект или съм в ателието си, времето ми минава без да усетя и за мен няма край. Сега съм на 32 години и съм завършил Рекламен дизайн, фотография и дигитална живопис. В момента живея във Варна и с голямо удоволствие работя графика с художника Борислав Кузманов.
Какви са нещата, които най-активно развиваш?
През последните години работя най-силно върху моят проект „Romaram” (от португалски: любов и море). Проектът все още не е завършен. Надявам се следващата година да успея да го представя тук в България. В момента се интересувам и от цвета и правя опити с експериментална графика. Имам идеи, с които да продължавам изследванията си в колажи и снимки. Обичам интерактивното изкуство, харесва ми идеята за напускане на околната рамка.
Кои са източниците ти на вдъхновение?
Моят източник на вдъхновение е музиката, бразилската култура, индийските мотиви, както и Дионисио Дел Санто (Dionisio del Santo) – геният на цветовете – и най-големият бразилски художник Кандидо Портинари (Kandido Portinari). Често имам и нови вдъхновения. Напоследък много ме вдъхновява работата на Стоян Цанев, но най-големият източник на вдъхновение си остава морето.
Имаш ли изградена идея, която внедряваш в инсталациите и фотографиите си?
Имам голям интерес към интерактивното изкуство, но в последно време искам да създавам творби, които хората могат да усетят и докоснат, да станат част от тях. Първият ми проект (преди доста години) беше в сферата на фотографията, но по това време не бях си изяснил как да пресъздам идеите си. Още от тогава имах изградена идея за присъединяването на публиката в творбата. Днес мисля, че това, което искам и търся в моята работа, е да правя нещо, с което хората ще пазят спомена за онова, което са усетили, което ги е докоснало.
А кое е обект на твоите творчески търсения?
Всеки ден човек търси ново преживяване, ново знание, ново усещане. За сега искам да стана по-добър в това, което правя, и така да стигна до друга линия на познание, с която да мога да покажа нови идеи. Да се открие нещо ново е все по-трудно, но пътя до откриването му отваря нови перспективи.
Какво ще ни кажеш за изкуството в Бразилия?
Изкуството в Бразилия започва да изживява нов момент. Преди нямаше голям пазар на изкуството. С нарастването на средната класа хората започнаха да имат повече източници на информация и култура и така се увеличиха интересите и възможностите за консумиране. Все още е трудно, но вървим добре. Днес от северна до южна Бразилия се предлагат програми за културна инициатива и заедно с това се раждат нови таланти. Гледаме България и други държави от Европа като пример за изкуство. Но днес имаме наша школа, която е започнала още по времето на модернизма, когато художници като Ди Кавалканте, Тарсилия До Амарал и други създават един стил с бразилски елементи, бразилски контекст и показват, че има наш език за изкуство.
Какви са приликите и разликите между Бразилия и България относно творческите изяви и възможности?
Не виждам разлика. Всяка изложба има нещо ново, както тук така и там, това зависи от твореца. За мен има малка разлика, която се изразява в това, че в Бразилия art performance е масово явление, а тук все още се развива. Мога да дам пример, който очаквам тук да бъде реализиран – музеят Inhotim, който мисли и диша в съвременно изкуство, е място, което приютява творби от цял свят включително и от Бразилия, и има за цел да образова хората да имат потребност от съвременно изкуство.
Наскоро ти заживя във Варна. Какво те накара да направиш тази крачка?
Любов. Днес освен любовта, Варна е градът, в който живея, работя и имам доста приятели.
Спомена, че искаш да живееш в Пловдив. Защо и какви са преимуществата на града според теб?
Бил съм два пъти в Пловдив. Първият път преди три години и забелязвам напредъка на града. При последното ми посещение ( Горският Резонанс) успях да установя едно живо културно движение, инициативно и увеличаващо се. Това, което ме разчувства фактически, бяха благодарностите за присъствието ми в града и представянето на моята работа.
Ако вярваш, че да се грижиш за града, за неговата история и култура е ексклузивна привилегия на кмета, е същото като да вярваш, че Дядо Коледа съществува! Забелязвам, че много хора са скръстили ръце и чакат решението на проблемите в страната да падне от небето. Не чакайте някой от политиците да се превърне в супер герой, корупцията да намалее, това е утопия. Съгласен съм, че е много трудно да се променят моделите на предшестващата политика и управлението на културата, но първата стъпка трябва да дойде от страна на младите хора!
Младите хора трябва да се поканят да участват в развитието на града, да се даде шанс на нови имена (артисти и организатори), като това не трябва да е само държавна инициатива. Дали Пловдив е поел по правилният път? Поне в културен аспект, не само аз го забелязах, но и много мои приятели, занимаващи се в сферата на изкуството, потвърждават, че града изживява нов момент, различен от обстановката в страната.
Вдъхновява ли те България?
ДА! България ме прие много добре, имам много завоевания тук, най- голямото, което получих от страната ви е моята половинка, Краси. Много от тукашните приятели ме вдъхновяват, енергията и познанието, които тези хора ми предават е нещо, за което не отварям ръка. И разбира се, красотата на България, четирите сезона, есента с нейните топли цветове в контраст със студената зима. Морето, крайбрежието.. просто остава да си отворите очите и да оставите въображението си да работи..
Какво мислиш, че пропускаме, живеейки в България? Какво откри ти за себе си в страната?
Това е въпрос, който доста хора ми задават за Бразилия. Мисля, че всеки сам трябва да реши къде иска да живее и да носи кръста на това решение. Никой не може да е на две места едновременно. Трябва да си щастлив тук и сега. Днес света е глобален, българите емигрират в Германия, португалците в Канада, германците в Бразилия, бразилците в България, погледни мен.. България има няколко неща, които Бразилия никога няма да има, поне докато съм жив: четири сезона, древна история и архитектура и лютеница, която обожавам! Също много ми харесва, че вие имате много изявена школа за изкуства, музика, изобразително изкуство и много талантливи хора!
За автора
