Сценографията или изкуството, което създава, възвеличава, иронизира, дискутира…

"Изкуството престава да е изкуство, когато съзнанието ни започне да го възприема като изкуство"(Р. Вагнер)

Сцена, завесата се вдига. Пространство, тишина, гласове, музика, светлина… Действие!

В подготовката на едно представление участие вземат драматурзи, режисьори, актьори, технически лица и художникът сценограф – човекът, който с въображение и мисъл създава визуално-пластичния образ на спектакъла. Всичко, от декорите, костюмите, реквизита, осветлението до най-малкия сценичен детайл, е негово дело. Това, разбира се, е един дълъг подготвителен етап на проучвания и размишления, на множество скици и проекти, невидими за зрителите, вперили поглед в спектакъла. 

Възможност да станем свидетели на този творческия процес ни предоставя Димитър Воденичаров, артист познат с професионализма и категоричността на естетическите концепции, които използва, за да създаде вътрешна и външна динамика в сценографското решение с изложбата си в пловдивската галерия „Резонанс“.

(„Птици“ – Аристофан)

В експозицията са подбрани проекти на 11 от постановките, на които е сценограф: „Птици“ на Аристофан, „Великденско вино“ на Константин Илиев, „Безсмъртна песен“ на Камен Зидаров, „Магьосникът от Оз“ на Лиман Франк Баум, „Смотанякът“ от Леонард Капон, „Двубой“ на Иван Вазов, „Бог е невинен“ на Мартин Карбовски, „Спящата красавица“, „Лоенгрин“ на Вагнер, „Зимни навици на зайците“ на Станислав Стратиев. 

Сценографските оформления говорят за задълбочено проникване в режисьорската концепция и постигане на синхрон между авторски текст, драматургия, режисура и сценография. При Димитър Воденичаров съобразяването с режисьорското мислене е налице, но се забелязва също, че в изграждането на сценографското решение водеща е символната образност. В тази интелектуална, естетическа и семиотична игра художникът отрежда особено място на живописта в проектите си. Той борави с пластичните езици на експресионизма, символизма, сюрреализма, за да създаде спектакъл, в който всяка епоха има свои белези, които могат да се открият в архитектурата, костюмите, реквизита.

(„Птици“ – Аристофан)

Образът заема особено място в творчеството му. Той обръща внимание на жеста и мимиката, типични за актьора при превъплъщаването в ролята. Умението му да улавя движението на човешката фигура и да го подчинява на характера на героя е съществена и важна особеност на сценографската трактовка при Димитър Воденичаров. Костюмите, които проектира, носят естетика и елегантност, силно открояващи се на сценичния фон, с едно монументално внушение по отношение на емоционалните и идейните аспекти. Ясно личи и тясната му обвързаност с музикалната и визуалната емоционалност на класичесия репертоар.

Докато гледаме тези проекти, можем да усетим музиката, съпровождаща действието, парадността или гибелността на събитието. И това не е случайно, защото, както споделя Леонард Капон, е необходима „такава сценична среда, която да провокира режисьора към откриването на нови по-необичайни, по-интересни и неочаквани гледни точки […] съчетаването на постоянното движение на танца и музиката с такава „раздвиженост“ на декора, която да създаде ново, почти музикално съзвучие между сценичната среда и актьорското поведение. В тази посока той използва не само възможностите на сценичната техника, но създава и нови, самостоятелни механизми за движение на части от декора или на целия декор“.

(„Безсмъртна песен“ – К. Зидаров)

Експонираните проекти за различните постановки сякаш като на филмова лента се прожектират кадър по кадър и сюжетът оживява, героите излизат от композиционното/картинното пространство, залата оживява, превръща се в сцена, в която и зрителят се включва в роля. Извадени извън контекста на изложбата, тези проекти и рисунки в пространството на галерията имат и самостойно значение като художествени произведения. Изкуството, което създава Димитър Воденичаров, възвеличава, иронизира, дискутира, анализира, играейки с различните културни стереотипи. Силната кореспонденция между сетивата и визуалните знаци, които предизвиква в зрителя, пренасянето в атмосферата на дадения спектакъл и действието, което се развива, сливането с реалността тогава и сега разгръща измеренията на свят, който индивидът сам може да режисира. 

Изложбата на Димитър Воденичаров ще остане в Галерия "Резонанс" до 15-ти януари.

("Спящата красавица")

(„Птици“ – Аристофан)

(„Птици“ – Аристофан)
(„Безсмъртна песен“ – К. Зидаров)

Вашият коментар