Свалянето на „Косматия мъж” – или с какво Лубри разсърди пловдивските пуритани

На 17-ти септември в Пловдив бе открит фестивала „Град и публични пространства – Ритуали на обичайното”, организиран от фодация „Отворени изкуства” с куратор Вера Млечевска. Един от проектите успя да разбуни духовете на греда и без абсолютно никакви дискусии и опити за интерпретация една от снимките на нейния автор – Лубри беше свалена часове след излагането й в градска среда – и то по категорична заповед от община Пловдив.

В опита си да открием повече факти за това произведение попаднахме на една интересна статия в сайта blistermagazin в защита на автора, която се обръща срещу пловдивчани и по точно, тези които възруптаха срещу различния поглед на произведението. Авторката Стефка Цанева се обръща смело към гражданите на един от най-старите градове в Европа с думата  *пуритани.  Ето и цялата статия без корекции:

Творбата
 
На няколко рекламни табели на ключови локации в центъра на Пловдив бяха изложени различни фотографии на Лубри. В градинката до Джумаята, където минава целия поток от посетители на Стария град бяха изложени две снимки на мъж, облечен в раирана рокля и островърхи обувки с токчета. Скандалната фотография представяше въпросния мъж в поза, в която ръцете му са между краката.
 
Забраната
 
Изложбата беше открита във вторник вечер и в сряда сутрин вече беше получен имейл от рекламната агенция, която иска снимката да бъде свалена по настояване от общината. Логично фондация „Отворени изкуства” отказа да предприеме действия преди да има официална позиция от страна на компетентните органи. Следва обаждане лично от заместник кмета по културата, Стефан Стоянов, който поставя ултиматума снимката с „косматия мъж” да бъде премахната до един час. Представителят на добре познатата в политическите среди фамилия Стоянови не дава обяснения или конкретни доводи. Слухът е, че за няколкото часа, в които фотографията беше изложена, в общината са постъпили множество оплаквания на възмутени граждани.

lubri

С какво и кого ядоса Лубри?

1. Облекло и цялостна визия на „косматия мъж”

Мъж в рокля и токчета – абсолютно недопустимо в едновисоко морално и религиознообщество като нашето, в което хомо- и транссексуалността се заклеймяват като перверзия или извращение. С други думи хомофобия, която е толерирана и дори поощрявана на културно, битово и институционално ниво. На фона на музикалната индустрия в България това си е повече от двуличие, но дори няма смисъл дискусията да се профанизира със споменаването на отделни личности от най-популярния жанр. Просто мъж с женски дрехи не може да се показва.
 
2. Поза на „косматия мъж”
 
Другото, което може да се окаже причина за оплакванията на бедните, изтерзани пловдивчани, е позата на мъжа. Защо този индивид се държи за срамотиите – що за перверзия? Майкъл Джексън може, друг – не. Жестът може да се интерпретира като пряк и абсолютно нагъл жест, сочещ красноречиво сексуалност, различаваща се от „норманата”. А може би е просто израз на сексуалност, което в нашето общество е абсолютно недопустимо. Телевизия, радио, печатна реклама – Sex? No, thank you!
 
3. Окосмение
 
Най-учудващо е прекомерното внимание към окосмеността на човека на снимката, която му донесе прозвището „Косматия мъж” – именно така фотграфията бе наречена от всички, настояващи за нейното сваляне. Този символ на мъжественост и безсъмнена хетеросексуалност стои като контрапункт на облеклото и позата. Като цяло пловдивчани бяха бомбардирани с провокации към моралните им устои. А подобна атака публиката не би могла да понесе – дори ако цената е да наруши кроткия си отказ от израз на обществена позиция. Интересен остава въпросът кои точно са били толкова възмутени от една снимка, която не показва никаква голота и която обективно погледнато е на светлинни години от секса, който се изсипва от рекламите на „Планета Пайнер” в целия град.
 
Първите заподозрени са отявлените хомофоби, които преди време бяха пуснали сигнал за бомба в пловдвиско кафене, където се излъчваше филм относно еднополовите бракове. Съвсем не е изключено възмущението да произлиза и от арт средите в Пловдив, които от край време са поле за его-войни. Особено интересен е фактът, че главните противници на Лубри, които най-яростно се изказаха в онлайн пространството, бяха именно фотографи.
 
Далеч съм от мисълта, че коментарите им са били от професионална гледна точка. По-скоро всичко това изглежда като поредния его-трип и открит израз на професионална завист срещу един артист, който с типичния си отказ от излишна помпозност и инсценираност придобива все по-голяма популярност.
 
И защо тогава снимките на Лубри в списания като „Vice” или „Едно” се радват на поощрителни отзиви в професионалните гилдии, но в градска среда предизвикват такова възмущение. Разбира се, от списъка не отпада и публиката над 70 години, която ревностно защитава моралните ценности (в промеждутъка между посещенията на Кауфланд и Лидъл в търсене на по-евтини банани).
 
В общи линии жертва са всички жители на града на тепетата, които се почувстваха обидени от тази нагла неморална провокация!
 
Постфактум
 
След свалянето на снимката, кураторката Вера Млечевска отказа да запази мълчание, оставяйки таблото празно. Вместо това фотографията беше заместена от друга, представящя полуголите атлетични тела на млади представители на ромския етнос. За някои това беше възприето като липса на твърда позиция. Аз лично предпочитам да го интерпретирам като социален експеримент, изследващ коя омраза на „българите” е по-силна – към ромите или към хомо- и транссексуалните. За сега възмущение няма – което в никакъв случай не означава, че „българите” са по-благоразположени към ромите. По-скоро затвърдява нелогичната и безумна непоносимост към „различното” – независимо дали говорим за сексуална ориентация, изкуство и другомислие.
 
Каквото и да си говорим, снимката не беше нито скандална, нито антиморална, нито дори токова безкрайно провокативна. Просто се случи така, че тя подразни егото на няйкой и друг неуспял пловдивски фотограф или на някой мразещ себе си хомофоб. Случилото се бледо наподобява цензура, но би било демагогия да се говори за институционален опит за контрол над изкуството. Всичко това просто за пореден път показва закостенялостта на българската публика и това, че градското пространство не е мястото за съвременно изкуство – поне за сега. Все още има назадничави сили, които се опитват морално да стерилизират публичната среда. Противодействието им от страна на напредничавите куратори и галеристи пък се задушава от безкрайните клюки, завист и злоба.Нищо ново под слънцето. Но поне свеж полъх на непукизъм от Лубри.
 

Автор: Стефка Цанева blistermagazin.com

*Пуританството (англ.: Puritanism) е религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 век, възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти“ англиканството от остатъците на католицизма, както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика. Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията по подобие на калвинизма в Западна Европа, но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на Елизабет I (през 1559 г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата, по подобие на Ватикана. Пуританството става идеологическа основа на Английската революция и води до разцепление между Парламентаи краля и гражданска война.

 
 
Автор: Стефака Цанева
 

Вашият коментар