Съзвездие от имена на едно място в Градската галерия в Пловдив

Богатата палитра имена на едно място в ГХГ Пловдив ще може да се види до края на юли

Още една седмица може да бъде видяна изложбата в ГХГ Пловдив, която представя 52 художествени произведения, подбрани измежду всички нови творби, които институцията е придобила през последните години. Те са създадени както от известни майстори-класици, така и от съвременни автори, работещи в сферата на концептуалното изкуство. По-големите колекции от определен автор са получени с дарителски акт от самите художници или от техните наследници. 

Представени са всички жанрове в живописта – портрет, фигурална композиция, натюрморт, пейзаж, абстрактна живопис. Сред акцентите са класическите платна на Марио Жеков, Димитър Куманов, Султана Суружон, Лазар Марински, Бедиг Бедросян, а така също и носещите по-модерна художествена условност картини на автори от средата и втората половина на 20 век, като Марин Топалов и Иван Поповски. Изложбата съдържа творби на художниците от поколението на Васил Стоев, Димитър Кирчев, Здравко Йончев, Емилия Арабаджиева, както и на следващата вълна – Никола Певичаров, Андрей Янев, Стоян Куцев, проф. Бисер Дамянов, Петър Пиронков, утвърдили съвременен пластичен език и нови изразни средства. За да се стигне до най-младите автори като Димитър Христович (HR-Stamenov), работещ в областта на съвременните форми – инсталация, пърформанс.

И макар че изложбата не показва всички нови произведения, постъпили в Галерията, тя дава богата представа за творческите търсения на българските художници през последните години.

Вихра Григорова – художник и уредник в ГХГПловдив, разказва повече за това какво може да видим в залите на галерията до края на юли.

„Когато картините влизат в една галерия по този начин, а не в резултат на специален подбор, хората биха могли да очакват, че ще влязат само малко значителни произведения, но това не е така. Например, в една от залите има картина на Илия Йончев, която беше включена в края на миналата година в негова изложба, а за тази изложба той получи номинация за награда „Пловдив“. Тук има и чудесна творба на Васил Стоев, който като човек уважаващ себе си, желае да бъде представен в колекцията на една галерия с нещо, което отговаря на настоящото му художествено развитие. Имаме много голямо форматни творби от различни пловдивски и не само пловдивски художници, които по един или друг повод са гостували в ГХГ или смятат, че имат своето място в тази колекция. Могат да се видят картини и на Андрей Янев, Аршак Нерсисян, Здравко Йончев – един от доайените на пловдивската живописна школа и в голяма степен човек, който се родее сериозно със сюрреализма. В този смисъл имаме и различни жанрове и други неща, които трудно се подчиняват на определението „жанр“. Всички тези картини биха били интересни за пловдивчани и любителите на изкуството от цялата страна, защото те може да са изпуснали самото събитие, когато творбите са били включени в изложба на автора, но както казват древните латини: “Думите отлитат, но написаното остава“. Тук, в случая, това е ролята на художника, който освен всичко друго, създава документите на своята епоха.  

Показваме и автопортрети на някои художници. Винаги е ценно за една галерия – когато притежава творбите на един художник, да има и негов автопортрет. Времето лети, а представа за човека се променя с времето. Имаме ранни портрети, например, на Иван Поповски и на Димитър Куманов и много от хората, които ги помнят едва ли си спомнят как точно са изглеждали тогава. В колекцията има и портрет от Султана Суружон, която е рядка за българския пазар на изкуството картина.

Преди години, по линия на „Алианс Франсез“ присъствах в София в Националната галерия за чуждестранно изкуство, на лекция на френски изкуствовед. Той спомена, че когато импресионистите активно са рисували във Франция, държавата не е била заинтересована особено. Така някои от най-хубавите творения отдавна са напуснали Франция. Знаем, че богати руски търговци или американци са купували неща, които не са били забелязвани или са били отричани. В резултат на това, френската държава горчиво съжалява и си прави поука. Сега там няма непроследена изложба, всеки един художник се следи в реално време, наблюдават се етапите от неговото творчество, човек никога не знае кой някой ден ще струва милиони и кой ще бъде световно известен. Единственият начин е не да залагаш на сигурно, защото тук нищо сигурно няма. Знаем, колко художници са били много известни приживе, а след смъртта им се говори все по-малко за тях, а примерно Модилияни, който умира в мизерия, сега е един от най-ценените художници в Европа и в света“.

Снимка: БНР

За автора

Вашият коментар