Урокът по обичане на Мира Дойчинова (СНИМКИ)

Събота вечер бе специална за любителите на съвременната българска поезия

От стените на Арт клуб „Пълдин“ кротко ни поздравиха приказните герои, създадени от Мира Дойчинова, а стиховете ѝ предадоха още по-вълшебен вид на изложбата

Поводът, по който галерията се превърна в чудна приказка, бе представянето на петата стихосбирка на поетесата. Мира Дойчинова или накратко – Irini направи подарък на всички свои последователи с книгата, озаглавена „Подарък за теб“. След „Душата ми е скитница“, „Обич – пълна с небе“, „Всеки ден ще ти бъда късмет“ и  „Време е за тишина“ последната си стихосбирка поетесата посвещава на Любовта. Трудната любов, оставащата любов, магичната любов или „любовта, която може да бъде всичко, и тя е“. Родом от Видин, а по специалност информатик, irini не се подчинява на нито една точна наука. Напротив – светът ѝ е изпълнен с магия, вълшебства, и с „обич, пълна с небе“.

Началото на творческия си път поставя, когато създава своята фейсбук страница, озаглавена „Животът, вселената и всичко останало“. Там събира своите стихове, пълни с чудеса, а заглавието е вдъхновено от британския писател и драматург – Дъглас Адамс. Към днешна дата страницата има над 35 000 хил. почитатели. На нея лесно можем да си наберем „Пух от глухарчета“ или да прочетем „Рецепта за ден“. 

Специален гост на събитието бе Тоня Борисова – българска поетеса, актриса, писателка и редактор на петте книги. „Чувствам я като духовна дъщеря, а тя мен като духовна майка. Стиховете ѝ са родени от обич, пълна с небе. В днешно време е много трудно да се живее без истина. Нейната се нарича обичане. Тя е един своеобразен мъдрец, който, привидно, изглежда млад“ – сподели емоционално тя. Тоня завърши речта си със затрогващ поздрав към младата поетеса – изпълнение на българска народна песен. 

Мира Дойчинова е от онези поети, които те приканват в своя вътрешен свят с отворени обятия. Съществото ѝ излъчва любов, добрина и магия. Точно такива са и стиховете ѝ  – опит за бягство от и към себе си, изпълнени с мистика, красота и вълшебство. Словто ѝ дава шанс на всекиго да преоткрие себе си или както саматз тя казва – „Това е моята книга за даряването“. 

Поставяме тук част от нейното творчество – бягство от реалността.

Доброто
 
Не умира доброто у хората.
Няма как да изчезне. Не може.
Всеки ден побеждаваш умората,
и до кокал дори да е ножа,
всяка болка те прави по-силен…
(А е ясно – боли и не спира…)
Но доброто, в света непосилен,
не умира. Въобще не умира.
Не защото е нещо безсмъртно,
не защото е нещо божествено,
а защото човекът объркан
само тъй се усеща веществен –
като зрънце от своята истина,
като обич, дошла от забрава,
като дом, като смях, като пристан…
Не умира доброто. Спасява.

Вашият коментар