В най-цветния град да се появиш в черно (СНИМКИ)

„В най-цветния град да се появиш в черно“ – новата изложба на Стефан Божков

Новата самостоятелна изложба на художника Стефан Божков в Пловдив е подредена в галерия U.P.A.R.K.  А картините ще бъдат там до 13 март.

Стефан Божков работи в различни области на визуалните изкуства. Реализирал е над 20 самостоятелни изложби в България, Сърбия, Словакия, Македония и Франция. Носител е на престижното сръбско отличие „Златно перо”, наградата на София за високи постижения в областта на изобразителното изкуство, диплома от 5-ото международно триенале на графиката в София и много други. За него смисълът от изкуството е да носи красота във всекидневието, а изложбите не са просто безразборно наредени картини. Цветът, който първи привършва в палитрата му е черният цвят. А ние го видяхме ироничен, но много искрен, сърдечен, одухотворен. 

Стефан Божков: Когато правя изложба я правя за определеното пространство. И нови неща се появяват. Но имах случай с една картина, която никога не е показвана и беше откупена – и така тя си остана непоказвана картина. А  галерия U.P.A.R.K. си е съвсем особено пространство. Тук не можеш току-така да се появиш. Освен това и в Пловдив не можеш да се появиш току-така. И ти става страшно, много трябва да внимаваш. Да се надявам, че…

В този цветен град да дойдеш с черно-бялото е най-страшното нещо. 

А навсякъде в тази изложба прозират едни и също неща – дали ще е хуморът, дали ще е любовта, дали ще е тихата забава, понякога хедонизма наднича от там. Не е толкова страшно черното, даже мисля, че е много добродушничко. 

Черно –да, но много нюанси има в тази изложба, много разнообразие от знаци. 

Стефан Божков: Точно това е моят поглед в черното. То е много дълбоко. Когато черното е хубаво и плътно, ти можеш да навлизаш, навлизаш в него, като в една пещера или тунел и продължаваш и продължаваш, докато откриеш нещо. Това е може би и като моментът преди да се родиш – тъмнина, тъмнина, излизаш в светлината и изпищяваш. Може би светлото е страшно нещо, а не тъмното. 

В светло е жената във вашите картини? Страшна ли е? 

(Смее се). Жената може и да бъде страшно нещо. Може да бъде всичко. Мъжът е предсказуем, той е ясен. Но жената е вселена, която се опитваш да опознаеш и все не можеш да опознаеш. Няма жена с жена да си приличат. България има три неща за мен, които са прекрасни – природата, жените и виното. Аз просто ги обичам. Не можем без тях. Те са нещо, което може да ти създава комфорта, дискомфорта, да те държи в едно безтегловно състояние понякога и ти да бъдеш под напрежение или в екстаз. То е като музиката. Другото най-велико нещо. 

С музика ли рисувате? 

Задължително. Даже за всяка работа си избирам определени парчета. Всяка картина е рисувана на различна музика. Някои неща ги рисувам на циганска музика. Най-различна музика слушам, защото всяка работа си изкисква музиката. То е като с готвенето, като съчетанието на храната с напитката, като секса. 

Обичате ли да бъдете тук, на това място (галерия U.P.A.R.K.)? 

Това е сакрално място. Откриването на това място започна с наша изложба с Кольо Карамфилов. Светла му памет! Всъщност тук се случват едни от най-хубавите неща. Аз навсякъде си общувам с Кольо Карамфилов. Дори вкъщи си общувам с него. Там сме прекарали много нощи в посрещане на утрото. Навсякъде, където и да отида срещите с него са абсолютно различни. Разговорът, който водим вкъщи е един, тук се води друг разговор, навсякъде е абсолютно различен разговор. Когато дойда тук, той буквално е тук. Ти идваш да си го видиш. Просто идваш да си го видиш. И да си поговориш. 

Вашият коментар