Градска художествена галерия в Пловдив показва най-представителните творби на Георги Машев (1887-1946 г.) за 130-годишния юбилей от рождението на художника символист. Изложбата е съвместен проект на ГХГ-Пловдив и на галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик и се осъществява в партньорство със Софийска градска художествена галерия, Националната галерия и художествените галерии в Казанлък и Русе.
За Георги Машев и изложбата в ГХГ – Пловдив разказва художничката и изкуствовед Вихра Григорова:
„Георги Машев е символист. Художниците символисти сякаш имат способността да разбъркват времето, да направят миналото – настояще и настоящето – бъдеще. Да пренесат през столетията образи, които символизират определени настроения и състояния на обществото. Георги Машев е учил в България, Русия и в Западна Европа и се е оформил като художник, разбира се, повлиян от всички тенденции на които е станал свидетел. Но дълбоко в него живее една особена страст към необичайното, към приказното, към дълбочината на човешката душа, темата за смъртта и войната не са му чужди. Самият той е бил по време на първата световна военен художник и оттогава има доста рисунки. По това донякъде си прилича с един цикъл рисунки на Майстора, и дори маниера на туша и перото с едно специфично защриховане на сенките и освобождаване на светлината го родеят с него, но това ще го предадем на епохата и общото развитие на изкуството към този момент в България.
В тази изложба могат да се видят и портрети на неговите близки, сестри, майка му, хора от неговия живот, има исторически фигури, гигантски портрет на Ботев, негови съвременници, хора със сан, също. Всичко това го прави традиционен сякаш художник, който отразява това, което го обкръжава и същевременно видно е неговото увлечение към елемети от сецесиона, дори ако щете с подбора на типажите, с късите прически и дългите шии на жените, с тази особена елегантност, която струи отвсякъде, това веднага ни напомнят на сецесиона от онова време.
Колкото до това, с което той най-много се отличава и го прави близък до сърцето на много български ценители и художници е неговото увлечение към приказното, мистиката. С един невероятно сложен и приказен колорит успява да ни пренесе в едни нереален свят, в който като се загледаме започва да ни напомня за някаква, като че ли преживяна или осмислена от нас реалност, нещо като спомени от бъдещето. Той не е ярък привърженик на течението „Родно изкуство“, но елементи и интереси към някои свойства на това течение се виждат и в неговото творчество. Неговите приказни герои и герои, свързани с българската история са доста достоверни, без да изпадат в документалност.
Цялата тази приглушеност на колорита, този елемент на мрака, който зад всеки ъгъл наднича и всяка светлина го носи зад себе си като свое второ аз, е много характерна за него и не оставя безчувствен зрителя по никакъв начин. Тази му магичност е изключително вълнуваща и винаги е имала много почитатели. Говори се, че той не е бил високо оценяван, но това е било чисто формално, властово, но за истинския ценител Георги Машев е бил винаги нещо специално, нещо, което му е говорило повече дори от вложените изразни средства, събуждало е асоциации, дълбоко присъщи на човека.
Георги Машев е художник на времето си и същевременно е извън времето. Той е от тези творци, както има такива писатели, музиканти и т.н., които трябва да ги преживееш, да ги допуснеш и да започнеш да се чувстваш по един друг малко по-мистичен, но много проникновен начин, който е важен за възприемането на изкуството като цяло. Той дава тази възможност, не са много художниците, които могат да го правят.
За автора
