Тя е от Пловдив и се казва Петя. Работи най-одушевената жива статуя наоколо. Раздава вълшебства от 2 години. Цялата е в злато, вълшебната й пръчка – също. Много възрастни хора се спират до нея и ѝ се усмихват, други я целуват по ръката, а децата направо се хвърлят да я прегръщат. Повечето от тях си пожелават желания, които вълшебата пръчка често сбъдва.
На всички, вярвам, е ясно, че тя е просто жива статуя, но присъстивето ѝ сякаш e толкова реално приказно тук и сега, че много от хората, които се спират до нея с удоволствие попадат поне за малко в някакво вълшебство.
„Статуята ми е много позитивна. И аз много се вълнувам, когато работя, защото този обмен на енергия с хората е много вълшебен. Явно и малки и големи обичат приказни неща и моят образ някак ги зарежда. Сякаш, стоейки там казвам: „Да! Всичко е възможно”.
Петя е завършила кино и телевизионна режисура в Нов Български Университет. 10 години е работила в телевизия „Евроком България” като тонрежисьор. Да се заеме с новата си „длъжност” не е било много лесно.
„В началото бях резервирана към тази работа, защото на много хора това им изглежда като просия. Доста се колебах, но се реших и го направих. От първата минута чувството е страхотно. За себе си разбрах, че това е най-позитивната професия. Веднъж една жена мина край мен, поспря се, подмина ме, върна се няколко пъти и на третия ми каза въодушевено „Извинявайте, че ще ви заговоря, направо ме пренесохте в приказките”. След като ми пуснат монета, повечето хора решават да си пожелаят нещо, а аз ги докосвам с пръчката. Случвало се е някои да се връщат и да ми казват „пръчката ви работи”. Има и сценична треска. Тази работа е страхотно каляване на психиката. Различни хора минават край теб, всеки може да ти каже всичко и ти трябва да стоиш като… статуя. Така се научих и в живота да не приемам нещата лично, защото иначе няма как да си много щастлив, защото постоянно ще се влияеш. Спрях да се определям чрез хората, техните думи и реакции”.
Петя раздава вълшебства предимно в Пловдив. Но и в Русе, някои морски курорти и столицата. „Най-добре се работи в Пловдив, Русе е страхотен град с хора, които много се радват на такива неща, също Стара Загора, в София не е добре като цяло. Пловдив е много благодатно място за уличните артисти, защото и от общината го оценяват като плюс за града”.
За две години феята от Главната улица е събрала толкова истории и случки, които подсилват приказния ѝ образ, а някои са съвсем комични. „Най-честото, което чувам е „Това живо ли е?” , „Това истински човек ли е?” и толкова пъти съм го чувала, че в един момент и аз започнах да се съмнявам. Но ако аз не реша да се усмихна, никой не може да ме разсмее. Само едно момче успя да ме притесни веднъж. Беше зима, той застана сериозно пред мен и каза „Носът ти тече” и изчезна (смее се). Децата са уникални. В Русе имаше дете, което искаше да е кон, на морето един малчуган пък искаше да е крокодил. В Пловдив едно дете заяви „искам всичко това тук да изчезне”. Обясних му, че това е магия, а аз правя само вълшебства. Имам една случка с група роми, около десет, които се наредиха като ученически клас край мен за снимка, приклекнали, една жена от групата се обърна към мен , погледна ме засмяна до ушите и каза „Балшой театър”.
Понякога се получават най-неочаквани „взаимодействия” между Петя и минувачите. „Веднъж, на морето, възрастна жена дълго време стоя срещу мен и ме гледа в очите, сякаш ми разказа много неща. Мъжът ѝ я извика изнервено: „Хайде, да не чакаш да ти проговори” и тя му рече: „Ние каквото имахме си казахме”. Случвало се е да ми дадат много негативна бележка, на която пишеше нещо от рода на това как печеля пари без да работя. Да си жива статуя е професия и не всеки го може”.
Според Петя да работиш тази работа е истинско предизвикателство, носещо предимно позитивни емоции и удовлетворение. Но заради нагласата на някои хора да гледат на тази работа като просия, дори малкият ѝ син в началото притеснено възкликнал: „Как ще сложиш това тук (понякога чайник, понякога чекмедже за парички) , хората ще решат, че нямаме пари”. Аз му обясних, че това е професия, играеш роля като артист, а хората са на театър, но билетът струва толкова, колкото те искат да дадат”.
„Работя с удоволствие и позитивизъм, може би и за това желанията на някои от минувачите се сбъдват”, казва още Златната фея от Главната улица на Пловдив, докато получавам вълшебното потупване със златната й пръчица.
За автора
