У нас психология се изучава от 19 век, и то в ранните училищни класове. Това научаваме от проф. Веселин Василев от ПУ „Паисий Хилендарски“
Днес психология се учи само в девети клас, а от миналата година отпада като самостоятелен предмет и бе включена към спорен по мнението на експерти „философски цикъл“. Защо е важно да се изучава психология в училище – за това разговаряме с проф. Веселин Василев. В интервюто ще прочетете интересни факти за този учебен предмет – откога е застъпен у нас, кой е превел първата книжка, по която са се обучавали децата и къде у нас за първи път са се учили на социални умения. Въпросът с този учебен предмет все още е много актуален и стои неразрешен, но за съжаление няма развитие след внесената преди време подписка от 2500 специалисти и експерти срещу отпадането му.
Професор Василев, откога у нас съществува учебен предмет „Психология“?
Въпросът е уместен, но не е възможно да му се даде отговор с две думи. А отговорите, които ще се опитам да дам са интересни и би трябвало да направят впечатление на културните хора в нашата страна, тъй като говорят извънредно ласкаво за българската образователна и културна традиция. Ще започна с един факт, който ми направи силно впечатление. Преди около 2 години при едно посещение на музея на Христо Ботев в Калофер се натъкнахме на една уникална сбирка от 5 учебници и книги, преведени от даскал Ботьо Петков. Когато ги погледнах, няма да скрия, че се развълнувах, тъй като една от тях се казваше „Психология“ или „Душесловие за учението на детето“ или на децата, отдолу пишеше мястото на издаване – Смирна (Измир), а годината -1844-та. Не само за професионалните психолози и за историците на психологията, но и за всеки що-годе образован психолог това би трябва да направи страхотно впечатление, защото е прието по цял свят да се смята, че началото на нашата наука е 1879-та година или 35 години по-късно. В Германия великият Вунд е създал лаборатория, която психолозите сто години по-късно решиха да приемат за начало на академичната наука и познание. А се оказа, че в България от много по-рано има книжка, която съдържа психологически знания. В музея на Ботев се пази второто издание – от 1851 година, а първото открих в НБ „Иван Вазов“ в Пловдив.
Фактът е изумителен, защото можем да предполагаме, че към този момент в историята е имало само един по-ранен учебник, наречен „Психология“, издаден в Гърция или преведен там, защото Ботьо Петков е превел гръцкия вариант. Самият учебник е написан от американец, издаден е в Ню Йорк през 1836-та или 1832-ра и той носи друго наименование: „За душата на детето: 2 в 1“. И в учебника има една много смислена комбинация между елементарни психологически знания, подходящи за малки деца, заедно с елементи на вероучение. Но книгата, преведена в Гърция две години по-късно, е наречена „Психология“. Все пак думичката психолозите са я измислили, бих казал, че и традицията да се изучава душата на човека също психолозите са я измислили. И поради географските особености, че сме съседи с Гърция и най-вече поради огромната любознателност, културна и интелектуална пъргавина, имаме преведена книгата от Ботьо Петков. Той е бил само на около 28 години, няколко години преди да се роди синът му Христо Ботев. И така България се нарежда в една редица и ако човечеството знае би трябвало много да се респектира. Аз съм разказвал на мои колеги в Москва и на един германски историк на психологията – и двете страни се впечатлиха изключително, и то с известна доза завист. Можем да кажем, че на психология българските дечица са учени в Калофер още от 1844 година. Това е силно впечатляващо.
Вторият момент е, че се оказа, че в учебник на проф. Румяна Кушева – специалист по методика на историята, е отбелязано, че още в първите учебни планове, приети в България след Освобождението или през 1882 година е предвиден предмет „Психология“. Това са само три години след създаването на Вундовската лаборатория. Също така, една група младежи по онова време, а по-късно авторитетни деятели – Иван Шишманов, Кръстьо Кръстев, Цветан Радославов, Петър Нойков, Никола Алексиев , Спиридон Казанджиев – всички тези млади хора в едно десетилетие са били ученици на Вунд, но в момента в който се е учила в българските училища психология те са били или още момченца и не са били заминали за Лайпциг. Помислих си, което не ми прави чест, че проф. Кушева може би греши. Оказа се, че тя се е справила много добре и е открила един изумителен факт. А моите подозрения не са били основатели, защото аз очаквах, че началото на българската психологическа традиция идва от Германия, от Вунд, а тя идва от Гърция, от гръцката образователна система, за добро или за лошо, но такива са фактите. И може да се окаже, че България е втората страна, пак след Гърция, в която е изучавана психология на държавно –организирано ниво. Изумителен факт. И виждаме от това каква традиция има в преподаването на този предмет. Но той ту се повява, ту изчезва в учебните планове. Когато аз бях ученик не съм учил психология, но години по-рано бяха учили мои приятели и се запознах с един от техните учебници и това мен ме привлече.
Ние сме една страна, в която преподаването на психология на много добро ниво е една от най-силните традиции в образованието. Ние сме една от страните, които са заложили основите, дори по скромен начин на световната психология и като наука, и като традиция за преподаването в училище.
А в днешната реалност психология се учеше само в девети клас, което може би не е и достатъчно, но пък и предметът беше слят с други и така вече психологията не е самостоятелна дисциплина. Защо според вас е важно тя да бъде изучавана самостоятелно или не е ли много малко да се изучава само в един учебен клас?
Аз съм много близо до тези процеси, тъй като първият учебник след ноември 1989-та година го писахме заедно с доц. Джелдети и проф. Румен Стаматов. Следя отблизо процеса в нашите училища и много от стъпките, които се предприемаха в преподаването на този предмет не бяха професионално замислени и реализирани. Но сега тези неща се оказват дори, че не са толкова актуални, тъй като не става дума само за детайли къде и как е поставен този предмет, с колко хорариум, как е структуриран и т.н., а се оказва, че той вече и не фигурира в учебния план.
Хората, които са направили или одобряват тези промени, казват, че психологията не отпада, а се слива с други предмети?
Ситуацията е такава, че ако човек посети сега чужда страна и се срещне с чуждестранни колеги, те вече няма да ни гледат с известна завист, а ще подхвърлят иронично: „Вие нима не знаете в България, че психологията много отдавна е самостоятелна наука?“. В сегашния учебен план, има един т.нар. „философски цикъл“, въведен 1992-ра година от Николай Василев (вечна му памет), тогавашен министър на образованието. В този цикъл се редуваха няколко предмета: философия, психология и логика, в различни комбинации и към тях влизаха морал и право и т.н. Психологията беше включена в този цикъл, но поне си имаше собствено наименование. А сега предметът се нарича „Философия“ и има хорариум в 8, 9, 10 клас по 36, 36 и 72 часа, общо 144. Никъде не се говори за наименование на предмета „Психология“, а той е включен в една дисциплина, което ми напомня философска пропедевтика, и бързам да кажа, че не се пипат такива неща толкова непрофесионално, без обсъждане, без консултиране. Предметът се нарича „Философия“, а в него има около 80 процента психологически знания. И какво излиза, че ние в България не знаем, че има такава самостоятелна наука ли? Не и точно ние, ние сме едни от първите, които сме преподавали този предмет в училище.
Второ, много е неудачна идеята психологията в комбинация с философия да се преподава в осми клас. Хората, които са го обмислили, като че ли не са виждали живи момиченца и момченца от осми клас, особено момченцата, които понякога са хлапета и си играят с камиончета, все още. И на тези млади хора да им преподаваш психология по този начин е твърде рано. Психолозите знаем, че има сензитивни периоди, в които човек е чувствителен и възприемчив към определени знания, а в други периоди и моменти той е абсолютно невъзприемчив към тях. И да ги учиш по този начин граничи с насилието. Това психолозите го знаят отдавна, защо образователните експерти не се интересуват от тези неща, не мога да си обясня.
Значи въпросът е не само кога, но и как да се учи психология. На Запад в предучилищна възраст още обучават децата на социални умения и това го правят психолози. У нас при толкова случаи на насилие още в ранна училищна възраст, може би е добре този предмет под някаква подходяща форма да е застъпен в „малките“ класове?
Съгласен съм с това. В 21 век ползата от психологията и не само от теоретични знания, а най-вече психологическата компетентност, от практическите умения, които да се прилагат в живота е безкрайно необходимо на децата днес. Непрекъснато се говори за насилието и действително между децата има конфликти, дрязги, те не владеят умения да общуват помежду си. Нещата заприличват не само на тревожна картина, а и близка до кошмарната. Аз тук бих хвърлил един друг камък в градината на нашето образование и мисля, че децата са поставени в една дискомфортна ситуация, защото щастливия, ведрия, благополучния човек не проявява агресия, той си решава проблемите по друг начин.
Изучването на психологията е изключително полезно и това, че е скрита, подразбираща се в друг предмет не е добър ход. Освен това трябва да я преподават и хора, които добре знаят как тя се прилага в живота, как да се трансформират знанията в умения. Крайно необходимо е този проблем да бъде сериозно обсъден сред компетентни хора, достатъчно широко, без да се робува на лобистки интереси, а да помислим най-вече какво им е нужно на младите. Наистина в различните държави въпросът е решен по различен начин. Понеже познавам добре руската образователна традиция, някой ще каже, че тя не подхожда за наш модел, трети, че подхожда, но те са решили това в различните класове и доста по-рано включват практически насочени знания и умения, както за малките, така и за подрастващите. Не се изучава училищен предмет психология като комплексен, но се опитват да въведат децата в психологическата проблематика по практически начин. Аз бих казал, че нашата традиция не беше лоша и начинът, по който тя се промени не е добър ход. Актуален е въпросът и е нужно да се обсъдят тези неща и да се намери решение, което да е от полза за самите ученици, но за съжаление много неща в нашето образование се решават по други съображения.
Във връзка с нашия разговор се порових в образователните документи, в новия закон и приложенията му и бързам да кажа, че мнението ми се споделя от много професионалисти педагози и психолози. Ние експертите сме на мнение, че българската образователна система има нужда от сериозна промяна във философията си, тя не е прагматична и не е съобразена с интересите на децата, а е съобразена с други интереси, в нея по същество никакви реформи не са започвани. Нашето училище е поставено върху принципни основи, които напомнят Просвещението с всичките му романтични характеристики отпреди няколко столетия, и също така има неща, които напомнят някои от социалистически догми, силно идеологизирани, които не са облечени в такива стряскащи фрази, но манталитетът е същият. Нашето училище по същество не се променя и не се доближава до хубавите световни стандарти.
В малко села у нас все още има училища, в някои от тях децата са доста „трудни“, както ги наричат преподавателите. Училищните ръководства искат да има психолог в училището, но не могат да си го позволят. Училищните психолози не са във всяко училище и дори да има, той е един и се оказва недостатъчен.
Първо искам да кажа, че в обществото битува мнение, че хубавите и силни училища са огромни като мащаби, че имат огромни учителски колективи и са с много ученици, а ако може училището много да прилича на университет, то тогава го нарочват за прекрасно. А истината е, че в много училища често учениците не се чувстват комфортно и уютно, и тези големи училища не са най-добрият вариант. Вторият момент е, че в селските училища атмосферата като човешка обстановка е по-добра. Когато се мисли за това дали едно училище да бъде закрито или да се остави с цената на някакви компромиси финансови или организационни, нека да се има предвид, че тези училища не са слаби от гледна точка на тяхната социална значимост. От гледна точка на това дали готвят бъдещи член-кореспонденти, това е съвсем друг проблем. Нашите училища, за съжаление, имат основна задача да готвят член-кореспонденти, а никой не се сеща, че те са стотина души в рамките на милионен народ.
Що се отнася до училищните психолози – те са безкрайно полезни и нужни. Познавам няколко прекрасни такива, искам без да им казвам имената да им благодаря за това, че много помагат за подготовката на нашите студенти по психология. Ще споделя едно мнение от студенти: „Ако знаете каква работа върши и колко много е полезна г-жа … в училище“. Е, да но тя е сам –самичка на 800 ученици и повече. В тази ситуация и в тези нормативи училищните психолози, които могат да бъдат още по-полезни буквално изнемогват. Това също трябва да се преразгледа, защото на учениците им е нужен такъв човек или даже цели екипи. Така е по света, защо ние се правим, че не го виждаме? Нужно е до всяко детенце в труден за него момент да застане един подготвен доброжелателен човек, който да му окаже психологическа подкрепа. В модерния свят това би трябвало да е абсолютна норма.
Повече за студентите психолози в Пловдив и събитията покрай тях може да видите ТУК
- Повече за Деня на психолога в България може да видите ТУК
- Повече за събитието през 2012-та година може да видите ТУК и през 2011 ТУК
- Представянето на "4-ти Април" преди 5 години може да видите ТУК
За автора
