Англия. Два пъти съм имала възможността да отлетя за изпълнената с възможности островна страна. Страна, в която да се влюбиш от пръв поглед. Стъпиш ли на нейна територия, имаш чувството, че цял живот тя е чакала точно теб. Тук виждаш една стабилна нация, с подреден живот и високо мнение за себе си. Няма нещо, което може да те разочарова, затова и ти гледаш да не я разочароваш. Тук няма кражби, няма страх и притеснение. Всеки може да бъде себе си. Тук няма комплекси и завист, знаеш, че всичко можеш да постигнеш. И защо е така?
В Англия имат правила, които всеки спазва. Тук властите са власти! Няма човек без усмивка и трудно някой би се нарекъл беден, дори от бедните квартали. Въпреки мрачното време животът по улиците кипи, като един голям мравуняк, в който всеки си знае мястото. Всичко е достъпно и сега ще влезна в подробности, за да избистря мисълта.
Един приятел ми каза,че живеейки в България улиците са мръсни и можеш да се наслаждаваш само на боклуците, които те заобикалят. В Лондон улиците са чисти и е цяла наслада да се разхождаш по тях. Всяка улица има по 10 пътни знака и ориентировачни карти, заради големите маршрути. Тук всяка градинка е с оградка и подкосена прясно зелена тревичка. Във всеки парк има модерна скулптура на общоизвестен автор, ценен от обществото. Тъй като разстоянията са големи и града се дели на 7 зони, Лондон е пълен с двуетажни автобуси, побиращи двойно повече хора, които стигат до всяка точка на града.
Кварталните къщи са подредени като маниста на гердан, а навлезнеш ли в центъра, изкачаш от реда и навлизаш в хауса на Архитектурата. В центъра можеш да откриеш всичко- галерии, музеи, магазини за дрехи, за монети, за комикси,църкви, паркове, барове и заведения и всичко в огромен вариант. Центъра не си пада по малките неща! Тук кипи живот, невиждан в малките спокойни квартали.
Лондон е град, приютил много различни нации. Преобладаващото население е от индийци ,азиатци, ,поляци и африканци, но има и много българи, французи и американци. Някак си те са превзели града, докато чистите англичани не живеят в него, а в провинциите. Затова няма да видите хранителен магазин, който да не го държи индиец. Има и турски магазини, които продават български неща,например лютеница и истинско сирене, или сърми.
Английската храна,като самите англичани е доста префърцунена, но никой няма време за нея. Населението предимно се храни с полуготови замразени или охладени храни,за 5 минутно притопляне във фурната. Салатите са нарязани и запечатани в плик, за да можеш директно да ги изсипеш в купата. А MC ’ Donaldc и Subway има на всяка пресечка.
Имаш чувството, че всичко е направено, за да пести от времето ти. Храната е изключително евтина, затова можеш да си позволяваш абсолютно всичко. Също толкова интересно ми се видя бизнеса на мобилните оператори. Това е най-изгодното нещо: За да получиш новия IPHONE излезнал преди 5 минути буквално, просто трябва да станеш клиент на някой мобилен център.
Подписвайки план за 2 години, те ти подаряват най-новия телефон, с договора, че на всеки две години ти го заменят за следващия най-нов, без да плащаш нищо друго, освен сметката си. И това е интересно, защото се случи не веднъж да видя хора- просяци, които нямат обувки, но от джоба си вадят 6 инчови IPHONE. В Лондон има много видове транспорт автобуси, метра, влакове и таксита,и всичко само за града. Най-евтино ти е да ползваш автобуса, но той поглъща доста от времето ти. Но ти няма как да го загубиш, ако през времето, в което пътуваш четеш, пишеш или учиш чужд език.
В градският им транспорт няма кондуктори, а има електронни карти, които си пълниш с пари за превоз във онези индийските магазинчета (нон стопите), и офертата е че след 4тото пътуване превоза ти става безплатен за деня, което си голяма оферта ако си турист. Изобщо помислили са отвсякъде как да Не прецакват хората.
На почти всяка улица има 3 ленти –за автобуси, за коли и за колоездачи. А ако не ти се разкарва с автобуса, по центъра има колела,в които пускаш 1 паунд и можеш да ги ползваш. Да си пушач в Англия не е много офертно, защото цигарите им са доста скъпи, например 1 кутия Марлборо излиза около 8 -9 паунда, но какво от това, всеки 2ри е пушач, и ако нямаш пари за цигари, всеки който видиш, че пуши би те почерпил, стига да му поискаш.
Иска ми се да кажа, че ако си българин и дружиш с българи в Англия е най-хубавото нещо. Но не е така. За съжаление доста истории чух, а и сама видях, че най добре е да не се събираш с българи в чужбина. И ето го простия пример: Има едно заведение, държано от българи в едно кварталче в Лондон, където 3 месеца е закачена обява, че търсят персонал.
Моите близки (българи), които живеят там всичките кандидатстваха за работа там, но отговора им беше, че не търсят персонал. До ден днешен табелата виси на стъклото. Отделно с това, чух истории с българи, колко алчни стават и не делят нищо с други от техния народ. Затова и предпочитам да ви кажа: „общуването с българи в Анлгия-строго забранено!”
Разбира се има разлика в това да си кореняк англичанин и чужденец в Англия. Трябва много да доказваш личността си, за да успееш да се качиш на нивото им, и да получаваш като техните заплати и уважение.Да си студент и да работиш едновременно в Англия е доста по трудно, защото тук разстоянията са много големи и отнема доста време да се придвижиш от точка А до точка Б и после до дома си точка С. А ако си студент, имащ семейство, нещата стават още по-трудни, заетостта ти се увеличава с над 100 процента. Винаги има опция да работиш “part time” (почасова работа) , но приходите може би няма да ти стигнат.
Въпросът със стипендиите също е доста труден за решаване, защото английските закони изискват от теб да си живял 3 години в страната, за да имаш право на стипендия. В противен случай не получаваш нищо. За да си жител в Англия и да работиш нормално като другите, трябва да имаш синя карта, документ, с който имаш право да работиш в страната (обикновено такъв документ се чака по 6 до 12 месеца) и да си записан като жител на UK. И разбира се за предпочитание е да говориш достъпен английски. Но в началото винаги е трудно, въпрос на желание и мотивация е дали ще успееш да се реализираш.
МИКЦ – Пловдив Област
ул. ''Волга'' 24
телефон: 032 62 22 78
За автора
