Недялко Славов и неговата рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.
„ „ „
„Дори когато рисувам една ябълка, това е Сицилия.“
Ренато Гутузo.
Когато пиша един роман, го довършват хълмовете на Пловдив.
„ „ „
В морските градчета хората се познават, както гларусите по покривите.
Долети гларус и останалите се разстъпят с грак.
От пристанището се изкачи моряк и на масата сторят място за чашата му.
„ „ „
„Вътрешно цъфтеше за Бога,
Външно за света“
Най-красивата жена от моето детство.
Мама.
„ „ „
„Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Ни чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. „
Това са думи на Алеко Константинов.
В тях няма омраза към героя, който той съчини и който го направи вечен.
Омраза има в тия, които го превръщат в оръжие срещу българина и срещу българския народ, вменявайки му, че самият наш народ е един сборен образ на простотията на Бай Ганьо. Не, бай Ганьо е част от българския народ само в неговата виталност. Простотията, безочието и наглостта му е взета от българската политическа класа и е ашладисана с продажността на Киряк Стефчоф, който, не знам защо, винаги свенливо се премълчава и съвсем скоро ще бъде увенчан и с бюст до Народното събрание.
Затова по-полека с бай Ганьо и народния му произход, и другите литературни клишета като народопсихология, архитипове и прочие дъвки. Искам ли да науча нещо за дълбоката душевност на българина, за неговата красота, благородство и трудолюбие, ще посегна към Йордан Йовков и ще си почета „Старопланински легенди“ или „Вечери в Антимовския хан“. И ще си припомня откъде иде мъдрият ни, добър и така търпелив български народ.
„ „ „
Темидата на съвестта – везните на слепоочията.
СКРИТИЯ ЧОВЕК
В града на детството ми имаше дрогерия с тесен процеп вместо витрина. Приличаше на спестовна касичка, в която потъваха монетите на купувачите. Отвътре се виждаха две бързи ръце. Наричаха магазинчето „Скрития човек“. С годините невидимият му стопанин се замогна – заемаше пари срещу лихва, заборчнелите губеха домовете си.
Един ден градът осъмна негов.
Ръцете в процепа остаряха, покриха се със старчески петна. Тогава ги смениха нови, млади и пъргави ръце. Плъзна мълвата, че такива ръце се появили в съседните градове. Друга мълва, обиколила света, донесе вестта, че ръцете на Скрития човек били навсякъде. И така до деня, когато случаен пътник, пренощувал до бараката, я запали по невнимание.
Хората се стекоха, за да видят на светло Скрития човек.
Но изчезналият скитник се оказа друг Скрит човек, а палежът – умишлен заради ипотека на бараката.
Бе краят на 20 век. Идеше 21 век.
Войната между Скритите хора бе започнала.
„Публикуваните в рубриката текстове ще бъдат включени в сборника с есеистика „ Хълмът на Данов“, който ще бъде издаден през 2023 година с любезното съдействие на Георги Петков и Димитър Стамов.“
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
За автора
