Васил Георгиев: „С назидание не можеш да постигнеш нищо“

Васил Георгиев е един от най-четените и оригинални съвременни български писатели. Носител е на две от най-престижните литературни награди – „Хеликон“ 2011 – за сборника с разкази „Деград“ и „Български роман на годината“ – 2013 – за „Апарат“. За книгата му „Екс орбита“, иронията и бъдещето, вижте разговора с него:

Екс орбита се определя като биопънк роман, иронична антиутопия, към която ни тласкат съвременната масова култура и политика. Какво означава биопънк роман?

Биопънк е антиутопичен жанр, в който действието се развива в общество, в което хората са разширили биологичните си способности, благодарение на биотехнологии, мутации или подобни фактори. Пример за биопънк е „Гатака“. В конкретния случай книгата е иронична към тези био-способности, които хората от 2097 – ма считат, че притежават.

А какво всъщност е „Екс орбита“?

Отвъд орбита. Орбитата в смисъл на съзнателната човешка личност. Хората от края на ХХI век считат, че имат по-големи възможности от нас. Да кажем, че  консуматорския спиритуализъм, който ни залива днес, е довел до това бъдеще, в което хората не могат да отличат науката от шарлатанията. 

Отвъд орбитата са несъзнаваните и непознати ни духовни или психични територии, за които обича да гадае религията, които изследва науката и които човек понякога си вярва, че е постигнал.

В разбирането на хората от книгата ми от края на ХХI век, всички ние сме част от един общ Разум, присъщ на едно Единно същество. Излизането „екс“, тоест „отвъд” своята орбита, всъщност е Познанието. Ние и днес говорим за това познание и го търсим – намираме го било в психологията на несъзнаването, било в Бог, било в алкохола или наркотиците. 

Консуматорството, унищожаването на природата са много ваши теми, проблемите по отношение на това, че не пазим хубавото, което имаме. Кои са най-съществените неразбории в съвремието ни, според вас?

Съществуваме в нестабилен, финансовокапиталистически, консуматорски свят. Въпреки, че живеем по-добре отколкото преди сто години, когато децата са умирали в ръцете на родителите си, в социално отношение сме пред екологична пропаст, пред опасността на войната и пред изчерпване на съществуващите ресурси. Тероризмът и войната са следствие именно от консумеризма – той създаде пропаст между богатите и бедните, накара богатите да обрекат бедните на живот за един долар на ден, а транснационалните конгломерати ежедневно ни захранват с боклуци и изсмукват джобовете ни. Националните олигархии формираха световна олигархия, олигарсите от различните държави се разбират от половин дума, както са го правили феодалните владетели навремето. 

Споменава се още в началото на книгата за криза на 30-те години на 21 век, тоест тя все още не е настъпила, как сте я видели вие?

Въпреки, че действието се развива в края на века, то е огледало на сегашните проблеми. Бих казал, че романът е социален роман. А кризата на 30-те години на 21 век нарочно съм я скицирал само. Та това е само след 16 години, а виждате накъде отива светът, не е трудно да си представим какво може да ни очаква – войни, глад, изчерпващи се ресурси, олигархични модели на управление, петролът – и той ще тръгне нагоре. Надявам се да се размине, но не смятате ли, че това е едно много възможно близко бъдеще? Има ли смисъл да се посочва детайлно? Не мисля, всеки читател си има представа за това, което ни чака, и в този случай писателят няма нужда да натрапва детайли.

Защо в „Екс орбита“, животът през 2097 година изглежда доста по-труден в битов и екологичен план, много по-труден от сегашния може би? Как стана така?

Той изглежда по-труден, да – хората рядко използват бензин, защото е много скъп, ядат ларви, градовете са пълни с бежанци, управлявани са от полуфеодални клиентелистки кръгове, които се наричат патронажи. Технологията се е подобрила в някои насоки, но не във всички – без енергия технологията е почти нищо. Въпреки това, хората вярват, че през 2097 живеят по-добре от нас, като наричат нашия период “Афлуенцата“ – периодът на натрупване на излишъци, на ненужни вещи, консумеризмът, довел до колапсът в социалната система на човечеството.

Казвате, че не е работа на писателя да учи на морал, че не обичаш да пишеш назидателно, а всъщност каква е работата на писателя според вас?

Напротив, работа на писателя е да учи на морал, но не трябва да го прави назидателно, защото не това е кодът на общуване днес. С назидание не можеш да постигнеш нищо. Писателят е доставчик на безболезнен опит и затова трябва да предлага на читателя решения, морал и интелектуални възможности да се развива.

 

Вашият коментар