Бюджет на бедността и мизерията

Какво е бюджетът?

В Република България бюджетът има законов характер. Неговото изготвяне следва строго определена процедура. От отделните министерства през Министерство на финансите до Министерски съвет и Парламента. У нас бюджетът се гласува на 2 четения, като при първо четене министър-председателят представя основните параметри, докато на второ четене се разглеждат бюджетите на отделните ведомства поотделно. Бюджетът на всяка странасимволизира пътя на нейното развитие. При ръст на БВП икономиката се развива, доходите се увеличават. И обратно. Ето защо Законът за държавния бюджет е сред най-важните приемани от Парламента.

Макрорамка на Бюджет 2015

Бюджетът за 2015 година бе определен като “бюджет на стабилността и развитието”. Управляващата коалиция определи бюджета като “добър за краткото време, за което е изготвен”. Не липсват обаче и критики към него. Ето защо ще погледнем някои от основните параметри, на база на които ще се опитаме да анализираме финансите на страната през настоящата година.

Ръст на БВП – 0,8%

Дефицит – 3% от прогнозния БВП

Инфлация – 0,1%

Безработица – 11,7%

Съотношение Дълг / БВП – 29,7%

Освен макрорамката на бюджета, важно е да се отбележи и това, че правителството планира да вземе до 8.1 млрд. лв. нов публичен дълг.

Факторите и бюджет 2015

Кои са факторите (вътрешни и външни), които ще влияят на бюджета?

Сред вътрешни фактори спадат: ниско потребление, дефлация, сложна бизнес среда, политическа несигурност, корупция, понижен кредитен рейтинг. А външните могат да бъдат обобщени като: цена на петрола, проблеми в еврозоната, руско-европейската криза около Украйна, кризата с Ислямска държава, забавянето на Китай.

Виждаме, че предизвикателствата пред бюджета са доста, но нека първо започнем с основните показатели в макрорамката. Правителството залага ръст на БВП за тази година от само 0.8%, което в пари е около 640 млн. лв нова добавена стойност през годината. В същото време се залага нов дълг от цели 8.1 млрд. лв. Това ни казва, че правителството няма нагласата да харчи тези пари за развитие на икономиката, а просто да запълни огромните дупки в различни пера на икономиката. Важно е да се отбележи, че когато едно правителство харчи огромни средства, взети назаем, и те не отиват за развитие на икономиката, имиджът на страната пред местните и особено чуждестранните инвеститори рязко се влошава, което неминуемо води и до покачване на цената на кредитирането за държавата, оттам и до покачване на лихвите по кредитите за бизнеса и домакинствата, което пък натежава върху ръста на икономиката.

Друга противоречивост в бюджета е нивото на заложената инфлация и ръста на БВП. Правителството залага ръст в потребителските цени от само 0.1%, което противоречи с огромните средства, които ще се налеят в икономиката от новия дълг. Обикновено когато в икономиката се наливат нови пари, това веднага води до покачване на инфлацията, защото се увеличават парите в обръщение. В нашия случай обаче виждаме анемична инфлация, почти дефлация. Въпросът е, защо наливането на средства не поражда инфлация. Отговорът е следният… когато едни пари се използват за запълване на дупки в едни крайно нереформирани сектори, те просто потъват, не влизат в обръщение и не пораждат инфлация. Тази корелация е свързана и с нивото на безработица през 2015. Както става ясно, спрямо 2014 г., безработицата спада минимално, въпреки, че правителството харчи много. Когато обаче парите не отиват в сектори, които да произведат стоки с висока добавена стойност, и съответно бизнесът не създава нови работни места, ефектът върху общия размер на безработицата е нулев. Няколко са все пак причините през последните години безработицата да бележи лек спад, а именно, увеличава се броят на хората, които просто не се регистрират на трудовата борса, както и че като цяло броят на хората в трудоспособна възраст постоянно намалява, заради високите нива на емиграция на младото население.

Освен вътрешните фактори, влияние върху бюджета оказват и външните такива, които свързваме най-вече с понижаващите се цени на петрола, различните кризи в глобален мащаб, проблемите на еврозоната, която е основен пазар за родните стоки, и не на последно място, забавянето на икономическия растеж на Китай, главно заради усилията на китайското ръководство да диверсифицира двигателите на растежа. По-ниските цени на петрола на пръв поглед са добри за домакинствата и транспортния сектор, но създават и рискове от дефлация, съкращаване на работни места, заради намалено търсене, както и до по-малко приходи в бюджета на страната от ДДС и акцизи.

Има ли алтернатива на бюджета?

Според мен да!
Това, което е задължително пред правителството е да се заеме с нелеките, но крайно необходими реформи в администрацията, здравната система, пенсионната система, съдебната система, данъчната система, работата на приходните агенции, държавните дружества. Няколко се инструментите, които правителството може да използва, за да стимулира икономиката, макар и да сме в състояние на Валутен борд.

А именно:

  • съкращаване на неефективни и излишни разходи
  • промяна на данъчната система – въвеждане на прогресивно облагане на доходите с необлагаем минимум. Тази стъпка би могла да внесе малко повече солидарност с ударите на кризата и да облекчи хората с най-ниски доходи.
  • публично финансиране на дейности в областта на инфраструктурата, образованието, здравеопазването, селското стопанство и туризма.
  • въвеждане на електронно правителство
  • законодателство в подкрепа на инвестирането в малки и средно големи населени места.

 

Източник:Smartigraphs

Вашият коментар