Българинът днес

От ден на ден все повече се убеждавам, че си заслужаваме напълно положението, в което се намираме. Заслужаваме си и управниците, и съдиите, и полицаите, и докторите, и престъпниците. Залужаваме си ги всичките до последния интригант и  крадец, намърдал се в парламента. 

Защо ли? Ами защото като граждани ние сме безразлични към всичко, което не си засяга пряко, защото не спазваме законите, правилата и дори и затова, че взаимно ще се изядем с парцалите при първа възможност било то и роднини,съседи и колеги.

Търпим явни кражби и беззакония и толкова сме привикнали към несправедливостта, която е навсякъде, че когато се случва е възприемаме за нещо нормално. Агресията е нещо естествено, а парите по принцип решават всичко. Няма морал, няма добродетели, няма духовност. Има  самочувствие, нахалство и тарикатлъци. В болното ни общество трудът не е добродетел, а унижение.

Когато се случват неща като изсичането на горите, дупките по пътищата и разрухата на цялата инфраструктура, увеличаване възрастта за пенсиониране и много други – ние стоим и мълчим. Една нация обикновено реагира… явно ние все още не сме нация.

Днешния българин  не чете, не работи. Той си  седи и чака- там свит в мръсния градски панел сред откровена мръсотия и криминална напаст. Той пищи от високите цени на гръцките портокали, еквадорски банани и турски домати, обвинява държавата и управниците си, че не му дават повече пари, та да си купи oще. Той седи и все чака ли чака…. "някой" – да му оправи дереджето.

Българинът днес обезлеси страната си – плешевеят баирите  за нуждите на стихийно строителство и внос на всичко дето носи валута. Други държави си купуват от нас дървен материал, за да опазят горите си.

Българинът днес го няма на полето. Няма го на тая плодородна земя, за която ни завиждат всички, а българинът-големец, не ще да е селянин – иска да е гражданин.

Българинът днес не жали труда си и се скъсва да бере портокали в Гърция по 12 часа на ден, а не иска да се труди и по 8 часа на своето си парче земя.

Българинът е внук на ония работливи жени, които останаха овдовели и осиротели от войните, впрегнаха се и заработиха земята и макар и с недоимък изучиха децата си. Българинът  днес  чака  да му обясняват, че е жертва на собственните си политици и на мръсната им игра.

Българинът седи и гледа, гледа как самолети и автобуси отнасят децата на тая страна-отгледани и изучени  с труд и лишения  по чуждите краища, където  те ще се напъват за трима и ще раздават усмивка на всеки.

Българинът си седи и доживява живота си тук, а до него английски пенсионери си купуват къща, само че дори и с тях той не говори. И как да го направи , като освен български той друго не умее.

Как да кажеш че думите на Славейков " Не сме народ- а мърша" не са истински. Ако вярвахме в Бог можеше да кажем "Боже пази България!", защото ние не можем да я опазим ……. от себе си!

П.П. Ако се почувствахте засегнати и обидени от този текст, това само доказва всички редове по-горе.

Вашият коментар