Из размислите на една руса: Сърдити бабички

Сблъсъкът на поколенията винаги е съществувал. Но все си мислех, че грубото и надменно отношение на възрастните спрямо подрастващите се среща все по-рядко.

Никога няма да забравя годините в които бях достатъчно голяма да разсъждавам почти трезво и да оформям позицията си, но не достатъчно да бъде уважавано това от околните „възрастни“ и да бъда възприемана като равноправно човешко същество. Типичен пример за това е най-елементарното и твърде нагло пререждане в магазините от страна на клиентите и не зачитането ми на пълноценното право да бъда клиент, от страна на продавачките. А като всяко дете израснало през 90-те години на миналия век и аз притичвах по няколко пъти до магазина за цигари, бира, хляб, кисело мляко и т.н.

Възмущавах се всеки път, когато някой започваше да ми говори на „ти“ и да се отнасяше снизходително към мен, демонстрирайки възрастта си като признак на интелигентност. Възмущението ми (сега си давам сметка за това) беше естествено проекция на отношението на моите родители към останалите хора.

Много се надявах, че през последните години, когато интелекта и личните качества взеха известно преимущество в категоризирането на човешките добродетели, а и поколенията си смениха възрастовия диапазон, това отношение към децата и подрастващите ще се промени. Случката на която станах свидетел обаче, напълно ме опроверга.

Ранен следобед, в един от търговските центрове в града, две момиченца на видима възраст около 12 години (може и повече), бяха седнали на разположените по коридора масажиращи кресла и се кикотеха. Изведнъж иззад завоя разгневена лелка над 55 години взе да крещи на децата да изчезват, че това не е играчка и че ще извика охраната да ги изхвърли.

Буквално зяпнах… Злобата, ожесточението и арогантността на тази жена ме изумиха. Тя не говореше на две красиви момиченца, имах чувството, че тя говори на два мръсни помияра незаслужаващи дори да ги изриташ от пътя си. Децата я гледаха стреснато и гузно, а тя продължаваше да им крещи, докато те не изпълниха това което им казваше.

Не можах да реагирам… И сега още продължавам да се ядосвам на себе си за това. Превърнах се просто в поредния зяпач на подобни случки, който не е съгласен със случващото се, но не се меси в ситуацията. А двете момиченца имаха нужда някой да ги защити, защото явно бяха прекалено добре възпитани, за да отговорят на лелката или просто крехката им възраст не им носеше необходимата смелост да го сторят. Смелост ли не ми достигна и на мен – не знам, но единственото, което успях да направя е да гледам изумено и може би малко ядосано продавачката.

В ерата на МОЛовете трябва да свикваме да виждаме все повече подрастващи да обикалят безцелно коридорите на големите търговски центрове и да намират странни за нас забавления. И надутата от детски смях глава на сърдитата на живота си продавачка, не бива да позволява подобно отношение към младите. Защото съм почти напълно убедена, че дори на тази крехка възраст, тези деца бяха по-добре възпитани, по-интелигентни и ще бъдат многократно по-успешни от разгневената от смеха им лелка…

За автора

Вашият коментар