Любовта към Пловдив не се продава (ВИДЕО)

Аз обичам Пловдив понякога това не са само думи, които предполагат изразяване на местен шовинизъм.

Понякога те облечени в в дела. И въпреки, че посланието много ни прилича на една политическа партия промотираща се за предстоящите местни избори, ние решихме да надникнем какво се крие зад всичко това. Оказа се, че това е част от кампанията на един пловдивчани, който повече от година обръща системата, кърпи дупки по пловдивските булеварди, контактува с местната власт и помага на хора в нужда. С две дими дава смисъл на цялата тази фраза "Обичам Пловдив". Така е, когато думите нямат какво да кажат повече и започват делата. Но не онези от билбордовете, които са си присвоили смисъла на кампанията и правят някакви знаци с ръце, а онези от улицата.

Любомир Чакъров се свърза с нас, за да представи част от всичко онова, което се крие зад "Аз (сърце) Пловдив". Заслужава си да отделите 10 минути за него:

По природа съм един обикновен човек, който обича да мисли различно от общоприетите идеи, като вярва че само така може да промени света. Трудно е да бъдеш мечтател и творец в свят създаден от илюзионисти, където да изкопираш винаги е по-лесно.

"Аз обичам Пловдив" се превърна в символ за гражданска активност благодарение, на която се решават дребните проблеми, които остават незабелязани в ежедневието. Все повече хора започват да се включват подавайки сигнали, организирайки каузи и благородни инициативи. Затова считам, че любовта към Пловдив не трябва да бъде използвана за партийни цели, защото политиката е консуматор, а не генератор на идеи. Това е пътят към създаването на гражданско общество, което има воля и желание да живее в едни по-добър и уютен град.

Поех по-трудния път и създадох инициатива, която да помага за решаването на ежедневните проблемите в Пловдив, но в деня на изборите за първи път се срещнах с горчивата действителност. Местна пловдивска коалиция окичи агитационните си материали с лого наподобяващо нашето. Всеки ден започнаха да изникват все повече билбордове, клипове, брошури и мероприятия под мотото Аз обичам Пловдив. Не можех да повярвам, колко права бе старата българска поговорка, че няма ненаказано добро и за да има справедливост трябва да разкажа историята на инициатива Аз обичам Пловдив.

Преди около една година реших да се занимавам с обществена дейност, защото открих, че това е моето призвание. Един ден отивайки към Бунарджикът забелязах две огромни дупки, които се намираха на бул. „Руски“ след завоя на ул. „Волга“ покрити от стичащата се вода от паметника на Альоша.

Видях как една кола изхвръкна от дупката, като в американски екшън и за малко да не отнесе преминаващите пешеходци. Безумно бе да оставя нещата така и просто да продължа своя път, защото късметът се бе усмихнал днес, но утре можеше някой да заплати с живот си. Затова реших да се обърна към гражданите с призив да бъдат внимателни, защото вечер дупките ставаха незабележими. Благодарение на електроните медии, които дадоха гласност на проблема, Община Пловдив запълни дупките за по-малко от два дни.

Втората кауза създадох няколко дни преди Великден, когато празничното настроение бе завладяло лицата на гражданите. Заедно със своите семейства те сеza разхождаха по центъра, мъкнейки големи чанти пълни с храна, подаръци и пиене. Всеки се приготвяше да посрещне празника заедно с любимите си хора и в този момент се замислих, как ли празнуват тези наши съграждани, които са лишени от дом и семейство. Дали има какво да сложат на масата и с кого ще посрещнат този светъл празник. Тогава се роди каузата „Подари обяд“, която имаше за цел да дари един топъл обяд на нуждаещите се лица настанени в общинския приют, който се намира на ул. „Генерал Радко Димитриев“. Благодарение на големите сърца на добрите хора успяхме да направим празника за нашите съграждани изпаднали в нужда неповторим. Виж следващото видео

Трета инициатива бе за неправилно паркиране, което за по-малко от година се превърна в една от най-актуалните теми за пловдивчани. Огромно количество снимки и видеа изпълват ежедневно медийното пространство, но за съжаление голяма част от нарушителите остават ненаказани. Разхождайки се по централната алеята на парк Бунарджикът забелязах над десет автомобила, които бяха паркирали върху велоалея. Останах стъписан от наглите действия на водач, който се заканваше на майка с бебешка количка, защото му бе попречила да спре на алеята. Продължавайки по-нагоре видях още десет автомобила, които бяха спрели в зелените площи на парка и застрашаваха живота на играещите наблизо децата. Този проблем тормозеше жителите на квартала с години и трябваше да бъде решен един път завинаги.  

Всяко добро е важно, колкото и да е малко то придобива неизмеримо значение. Провокиран от случилото се с котенцето, качвайки се по стълбите от “Понеделник пазара” към Античния театър с тъга на сърцето видях малка забравена уличка, за която създадох каузата да върнем улица „Зора“ на картата на пловдивската община. Тя се превърна в призив и желание да запазим малкото останали уникални и неповторими места в Стария Град. Чрез инициативата зададохме няколко актуални въпроса, като дали хората имат право да живеят нормално, да получават сигурност, чистота и достъпност до своя дом. Може ли в ХХІ век да се страхуваш да излезеш, когато е тъмно и да газиш в собствени си отпадни води вървейки по улицата. Да липсва улично осветление, а съмнителни субекти да обикалят вечер търсейки подслон и храна. Стартирахме подписка, която за няколко дни обедини живущи, преминаващи, учащи, студенти, продавачите на „Понеделник пазара и поклонниците в старата скална църква. Очаквам реакцията на институциите и няма да се примирим докато живущите не спрат да живеят в страх. 

Четвъртата кауза сама ме намери докато се разхождах по ул. „Брегалница“, която се намира между ул. „Волга“ и „Данаил Николаев“ на Бунарджикът. Заради честите аварии в квартала водата спираше постоянно. Хората оставаха с часове и дори понякога дни без питейна вода, защото под седемдесет метровата отсечка преминава магистралният водопровод захранващ прилежащите улички, които бе кърпен над тридесет пъти в последните няколко години от В и К – Пловдив. След като бях свидетел на една от най-големите аварии на тръбопровод се заехме заедно с живущите да създадем подписка благодарение, на които да бъде сменен водопровода, канализацията и поставено улично осветление. Два месеца след като внесохме събраните подписи започна подмяната на водопровода и тогава живущите осъзнаха, че заедно обединени в благородна идея могат да постигат всичко. 

Всеки ден ние заставаме лице в лице с проблемите и успяваме заедно да намираме начин за справянето с тях. Няма по-страхотно чувство, което можеш да усетиш от радостта на човека, чийто проблем е бил решение благодарение на твоята подкрепа. Малко са хората, които са готови да дарят нещо лично на непознат, като отделят от своето.

Ние от Аз обичам Пловдив доказахме, че една птичка пролет прави и се опитваме всеки ден да бъдем пример за обществото и негов коректив. Стараем се да вдъхновяваме повече млади хора да ни последват, като радетели на повече благородни каузи и граждански инициативи.

Смятам любовта към Пловдив за нещо по-велико от стремежа да бъдеш част от хора, които поставят себе си преди всичко.

В политиката няма честна игра, като разбирам днес, но ние от Аз обичам Пловдив сме гражданите, които се борим всеки ден да постигнем едно по-добро бъдеще, а не само да се кичим със слогани.

Пловдив не се продава!

Вашият коментар