Очакванията всичките ни проблеми да се разрешат като с магическа пръчка е един от основните ни проблеми. Има няколко основни събития от най-новата ни история, които много категорично доказват това. На първо място са политическите промени след 1989 година и наложилото се усещане за всеобща позволеност.
Последвалата пагубна за страната ни политика, водена от правителството на Жан Виденов, изкара хиляди българи, в отчаянието и глада си, по улиците. Това бяха години на страх и глад, от които хората искаха да се отърват бързо и заложиха големи надежди на следващото правителство, ръководено от Иван Костов. Да, но както обикновено се случва в реалния живот – хубавите неща стават бавно. Костов не можа да размаха вълшебната пръчка и да „оправи“ България – стори го само за себе си и неколцина свои приближени и тогава за наказание народът избра новия месия – Царят!
Симеон Сакскобургготски се появи като добрият владетел, пратен от лошите завоеватели на трона, в изгнание. Той категорично твърдеше, че „ще ни оправи за 800 дни“ и простият български народ запленен от високоинтелигентните думи на царя, го избра за техен министър-председател. Да но дните си минаваха, а хората не усещаха подобрение в стандарта си на живот. Отново не бяха доволни и отново се чувстваха измамени и излъгани. Чудеха се как да постъпят и създадоха триглавото чудовище – БСП, ДПС, НДСВ. И отново нищо. Само думи и никакви действия, нито промяна.
Но ето, че се появи Бойко Борисов – човекът от народа. Новият месия който ще размаха ръце и ще изрече вълшебните думи и всички ще получат това, което са искали толкова дълго време… но не стана точно така.
Хората отново излязоха на улицата, а героят от приказките се оказа, че е просто човек с високо кръвно.
Но проблема на всичко казано до тук е, че хората не оценяват направеното от правителствата след падането на социалистическия режим. И причина за това са следващите управления, които тотално са отричали политиките водени до този момент и са започвали свои. По същия начин постъпиха и ГЕРБ след като взеха властта. Първата им работа и последната такава, беше да обвиняват предходните управления за несгодите на държавата.
Истината е, че още от управлението на Иван Костов (1997 – 2001) се положиха основите на фискалната политика на България, с която толкова много се гордееше Симеон Дянков. Въведе се валутният борд и икономиката бавно, но сигурно започна да се стабилизира. Последвалото управление на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005) продължи започнатото и постави основите на редица други политики, свързани с клаузите на ЕС за присъединяване и усвояване на пари от европейски фондове. През 2005 година България стана пълноправен член на НАТО, а през 2007 на Европейския съюз.
Колкото и да отрича това, правителството на Бойко Борисов също продължи голяма част от политиките на предните управления, в по-голямата си част от които свързани със задълженията ни и усвояването на европейски пари. Магистралите и редица други проекти бяха започнати от предни управления.
Но хората не искат да следят толкова отблизо работата на правителството. За тях е важно джобовете им да са пълни. И когато това не се получава, независимо поради какви причини, те търсят промяна. Но дали ще я получат?…
Сега се назначи служебно правителство и по всички възможни медии се изредиха анализаторите да предвиждат дали то ще съумее да „оправи“ положението… И хората отново чакат чудото да се случи, този път не за четири години, а за два месеца, какъвто е животът на служебното правителство… Без да осъзнават, че това е абсурдно.
Не спираме да живеем в приказката, в която идва героят и ни спасява от всички беди, а на всичкото отгоре той се оказва братовчед на духа от вълшебната лампа и изпълнява всичките ни налудничави желания… Чудя се не е ли време да спрем да бягаме от действителността и да направим правилната оценка. Може би само така ще съумеем да направим избора, който действително ще промени живота ни.
За автора
