Има книги, които са толкова добри, че ти се иска да си в хората, които все още не са се потапяли в техния свят, но са на неговия праг.
Tакива чувства имам към теб сега, защото не си изживял атмосферата и историите, които в събота изпълниха подземното пространство на Hackafe. И още по-тежко ми става на мен, че трябва да ти ги преразкажа.
“Защо се завърнах в България”. Това бе темата на срещата организирана от JCI, в която се запознахме с българи, които са получили образование и опит в различни страни, след което са избрали да се приберат.
АТМОСФЕРАТА
Има срещи, в които хората успяват да се слеят в едно, като запазват своята индивидуална гледна точка. В тях дискусията е отворена и непринудена. Тази беше от тях. За нейната атмосфера влияние указаха подредеността на столовете в кръг; сравнително малката група (около 20-ина човека); игрите, които премахнаха границата между лектори и публика; отвореността и искреността на присъстващите. Тъй като няма как да предам усещането с думи (да си дошъл), преминавам към самите истории.
ЕНЧО ДЕРНЕВ – ШВЕЙЦАРИЯ И ФРАНЦИЯ
(на водещата снимка)
Първият участник, който застана пред публиката, беше Енчо Дернев. Завършил е висшето си образование в Швейцария и е работил във Франция. Той сподели опита си от обучението и средата в двете страни. Швейцарският възпитаник разказа, че не се е чувствал на мястото си в чужбина. Той подчерта, че ако човек иска да остави нещо след себе си, обикновено се връща в своята страна. Енчо изрази оптимистичното си наблюдение, че през последните години хората в България не мислят толкова за емигриране.
ВАЛЕНТИНА КУЦЕВА – ГЕРМАНИЯ И САЩ
Хората, които отиват и се връщат, са тези, които не се отказват да мечтаят (Валентина)
След това думата взе Валентина Куцева (виж отляво на главната снимка). Желаната от нея специалност “Връзки с обществеността” не била добре развита в България към момента, когато завършва, и затова заминава за чужбина. Завършила е “Маркетинг” в Германия, след което работи по специалността си в САЩ и в България.
Валентина се опита да подготви с практически съвети учениците, които бяха дошли на срещата. Маркетингологът подчерта, че немските университети приемат сравнително лесно, но още през първата година има много тежки изпити, за които трябва да се готвиш. През годините студентите там ще се сблъскат с множество пречки – както бюрократични, така и културни. Според нея всичко това, което ще ги дърпа постоянно надолу, ще им помогне в бъдеще, дори и неквалифицираната работа, която ще имат, за да се издържат.
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ – ГЕРМАНИЯ, САЩ, АНГЛИЯ
Евгени Петров е следвал икономика в Германия, стажувал е в САЩ, след което получава магистърската си степен в Англия. Прекарва девет години в чужбина. Мотото му е “Залудо работи, залудо не стой”, защото всяка работа според него, колкото и незначителна да е тя, помага на човек да се развива.
Той обърна внимание на факта, че немското образование е строго и на възпитаниците му след това им е по-лесно при обученията в другите страни. Евгени подчерта, че в Германия можеш да се научиш да работиш с другите. Тази държава според него е добра за развитието на хора с техническа мисъл.
Той сподели с аудиторията за две повратни точки в живота си. Едната е моментът, в който разглежда от Германия свободни позиции в български сайт за търсене на работа. Тогава осъзнава, че има интересни обяви, но за да може да кандидатства, трябва да се потруди сериозно. Започва да усъвършенства своя английски и избира САЩ за стаж.
Другото събитие, което предопределя връщането му в България, се случва една сутрин в Германия на път към лекция с група българи. Докато стоят на перона, някой го потупва по рамото. Зад себе си вижда просълзен старец, питащ го на български:
– Хубаво ли е в България?
Това бил беглец от годините на социализма, който не се завръща след падането му. Евгени си дал сметка, че не иска да е като него. За немския възпитаник връщането в България е емоционално решение, за което трябва да узрееш. Той смята, че всеки българин с образование от Германия е успял да се реализира в отечеството си, макар и не веднага след стъпването на родна земя.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ – ДОМИНИКАНСКА РЕПУБЛИКА И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Владимир Горанов е компютърен специалист. Учил е в Техническия университет и УНСС. Преди много години заминава със съпругата си за Доминиканската република при семеен приятел. Избират тази страна поради причината, че тя е единствената по това време, в която не се изискват визи за българи. Както и приятелят им обещава – всичко се оказва купон за тях. След три месеца почивка решават да останат. Той успява да си намери работа в ИТ сектора. “Там вратите за белите хора са отворени, споделя той опита си, и никой не чака пред тях.” От фирмата го обучават и той се специализира. Лекторът се пошегува с думите на немските възпитаници, които говориха преди него, като заяви, че ако в Германия всичко те дърпа надолу, то в Доминикана всичко те дърпа нагоре.
След години Владимир Горанов завършва MBA в Лондон, но образованието в чужбина не му дава нови знания. ИТ специалистът смята, че ако човек е активен в работата си и се развива, с годините натрупва много ценен опит.
В България той се връща заради бъдещето на сина си и добрата среда за подрастващи, която оставя преди време. Споделя, че е направил избора си съзнателно, въз основа на информацията, която е имал тогава. България обаче се оказва до голяма степен разочарование за него. Сега, след десет години в родината, започва отново да се замисля за вечното лято и купон на Карибите. Споделя, че отечеството никога не му е липсвало.
Владимир Горанов не спести на младата публика своите оценки за България. Според него човек може да има голяма реализация в родината само ако се развива в ИТ сектора. Той сподели, че не намира причини да остане в България, защото корупцията и повредата в манталитета на нацията са станали толкова големи, че не могат да се поправят. Животът за него е твърде кратък, за да се губи тук. В чужбина е същото, подчерта той, но поне човек не се чувства отговорен да се опитва да поправи тези проблеми.
Нямаш избор в Европа – дискриминират те навсякъде. По-добре в други страни. (Владимир Горанов)
Той предупреди младите хора, че в Англия имиджът на българите е лош. Ако те разчитат да си търсят работа от врата на врата, ще влязат в профила на чистача. Само ако попаднат директно на по-висока позиция, могат да разчитат на способностите си.
Накрая лекторът се върна към Карибите и обобщи:
– Там е раят на земята. Защо да не живееш в рая на земята? Не е нужно нито да учиш, хубаво е да работиш. Животът е прекрасен. Ако прекарате по-дълго време там, ще се позиционирате добре.
Думите на последния лектор пренесоха разговора на глобално ниво. Момиче от публиката се обърна към Владимир Горанов, като сложи подходящ край на дискусията:
– В днешно време всеки един човек има отговорност към глобалния свят, а не толкова към България. Вие имате отговорност към мястото, което избирате, и към Вашето щастие. Аз се надявам, че в България ще има хора, които да чувстват тази отговорност и щастие тук.
След лекцията се замислих за Владимир Горанов. Може би докато търси най-добрата среда за израстването на бъдещия човек, той всъщност успява да я намери – в разнообразието от култури и езици.
Целият материал е публикуван в блога на Ина Кукунджиева tukisega.bg
За автора
