Академията на модерното мислене – или една различна събота!

Академията ще ви покаже скритото от учебниците.
Премълчаното от учителите.
Недоизреченото от родителите.
Пропуснатото от обществото.

Проектът за модерната академия на изкуствата е идея и дело съфинансирано от "Сдружени пловдивски творци". Стартирал своята втора учебна година, той се радва на доста добри и свежи резултати. Влизайки в лекцията "Методики на модерното мислене" се изненадвам приятно колко много усмихнато и приповдигнато е настроението сред групата (нали разбирате, много от моите връстници търсят главите си в някоя огромна чаша кафе по това време на събота, аз се наимрам сред десетки млади хора (само ученици 11 и 12 клас) в залата на Общината.

Водещи са Лиляна Русковска и Анета Русковска, на една ръка разстояние, усмихнати и изслушващи, смеещи се на шегите, провокиращи към искреност. Като изследовател с мисия да опозная характера на това събитие, аз не знам нищо повече от предоставената ми от интернет пространството информация. А тя, мили ми читатели, е далеч по-скучна и плоска от това, което наистина се случва.
За тези, които са забравили и за онези, които не знаят – Модерната академия на изкуствата „Синдикат” се провежда за втора година и мисията й е впечатляващо откровена и човешка – да въведе едни млади хора в позитивното пространство на видовете изкуство, където те могат да се изненадват, действат, пречупват, да признават „себе си” безстрашно и радостно, да се увличат и мечтаят, да откривателстват. Нещо, което в порастването и в необходимото присъединяване към „обществената рамка” някак безцеремонно им се отнема.
Идеята на академията не е самоцелна и претенциозна, тя не е преподавателски сива, дори не е и образователна. Тя е оптимистична и адекватна на духа на времето. Или- тя не иска да дава посоки и отговори, иска да превърне търсенето и задаването на въпроси в едно вълнуващо и креативно за ума приключение.
akademia_moderna_plovdiv
След като ме представят на групата и сядам, започват игрите. За миг си представям, че и аз съм ученичка, че пътят и изборът са тепърва пред мен. За секунди. После се връщам в реалността, и бродейки по усмивките на тези хора, заслушвайки се в еуфоричните им реакции и провокирането на мислене извън границите на това, което се „вижда само с очите”, разбирам, че няма пътища, които тепърва да не предстоят. „Методики на модерното мислене” ми прилича на вълшебник с необикновена мисия- съвременен вълшебник. Той подхвърля прашеца за секунди, можеш да го уловиш, можеш и да го пропуснеш.
Но след това и волята да го разпространиш е изцяло твоя. Не видях нито един ученик, който да не е уловил прашеца и да не е мислил за това как да го размножи. Било то и несъзнателно. Защото и несъзнателното е част от нас, то е силно и мощно, а в това няма нищо страшно. Мисля, че всички вече знаят това.
В това е и прекрасното на тази съботна среща- Лилия и Анета предизвикват децата чрез различни игри да преоткриват себе си, да се научат да изслушват, да опитват да разбират, да се отпускат в компанията на другия, да общуват. И всичко това с магическата съставка на приятелското отношение. Което до този момент и развитие на академията бе превърнало мислите на децата, младежите, защото те са и двете, в едни малки динамични и пулсиращи частици. Промнящи Вселената. И без да звуча прекалено мъдро – и нас самите.

akademiaplovdiv3

Предоставям ви кратки и нередактирани мислите на един от тях. В един непринуден и прекъсван от смях разговор:
– Здравей, представи се и разкажи за твоята среща с Академията!
 
– Здрасти, казвам се Страшимир и уча в Математическата гимназия в Пловдив. На 17 години съм и посещавам академията вече втора година. Миналата година ходих на „История и теория на киното”, което беше много интересно за мен. Води го Анастас Бадев. Беше доста полезно, тъй като започнахме от самото начало, как е се е появило киното като изкуство, братята Люмиер, как се създава един филм, трудностите около него. Разгледахме и много големи режисьори, които са оставили своя важен отпечатък в историята на киното. Говорихме много и за Чарли Чаплин.
Но аз така и не се влюбих в старото кино, имам предразсъдъци към черно-белите филми, които зная, че трябва да преодолея, защото в тях има много ценни неща. Иначе за самата академия…мисля, че едно от най-готините неща е начина на общуване, който за съжаление няма нищо общо с този в училище. Провеждането на лекциите също. По между си те са много различни.
Давам пример – „Методи на модерното мислене” няма нищо общо с „История и теория на киното” като структура и начини на действане в самата лекция. В момента при модерното мислене изучаваме един много интересен автор Едуард де Боно и неговите методи. Обикновено се дава някакъв казус, върху който ние разсъждаваме и предлагаме различни варианти за неговото решаване. Обмисляме какво би се случило ако дадено действие се приложи, как би се развила ситуацията. Изскачат много готини идеи. А относно бъдещето, вече съм решил с какво ще продължа. За един миг, повлиян от киното, мислих да опитам като актьор (смеем се). Но в последствие последвах разума си и…
– Трябва да има и такива хора като теб…
 
Да, и искам да се занимавам със софтуерно инженерство. Въпреки еуфорията ми покрай киното, осъзнах, че трябва да се насоча към нещо по-практическо.
– Сподели на кратко впечатленията си от преподаването…
 
Ами на кратко- с моите приятели чакаме с нетърпение съботата, за да дойдем тук и да се забавляваме и паралелно с това да научаваме нови неща. Мисля, че в академията лиспват стереотипите на преподаване от училище, има динамичен процес на общуване-двустранен, няма я онази дистанция и стена. Твърдо мога да кажа, че тази методика подобрява образованието в училище, не просто го допълва. Смятам, че трябва да се мисли и разсъжадва по дадени въпроси. А това със сигурност не става като наизустяваш учебници по биология, химия, история…
akademiaplovdiv2
Още за Академията може да видите ТУК!
 

Вашият коментар