Академията ще ви покаже скритото от учебниците.
Премълчаното от учителите.
Недоизреченото от родителите.
Пропуснатото от обществото.
Премълчаното от учителите.
Недоизреченото от родителите.
Пропуснатото от обществото.
Проектът за модерната академия на изкуствата е идея и дело съфинансирано от "Сдружени пловдивски творци". Стартирал своята втора учебна година, той се радва на доста добри и свежи резултати. Влизайки в лекцията "Методики на модерното мислене" се изненадвам приятно колко много усмихнато и приповдигнато е настроението сред групата (нали разбирате, много от моите връстници търсят главите си в някоя огромна чаша кафе по това време на събота, аз се наимрам сред десетки млади хора (само ученици 11 и 12 клас) в залата на Общината.
Водещи са Лиляна Русковска и Анета Русковска, на една ръка разстояние, усмихнати и изслушващи, смеещи се на шегите, провокиращи към искреност. Като изследовател с мисия да опозная характера на това събитие, аз не знам нищо повече от предоставената ми от интернет пространството информация. А тя, мили ми читатели, е далеч по-скучна и плоска от това, което наистина се случва.
За тези, които са забравили и за онези, които не знаят – Модерната академия на изкуствата „Синдикат” се провежда за втора година и мисията й е впечатляващо откровена и човешка – да въведе едни млади хора в позитивното пространство на видовете изкуство, където те могат да се изненадват, действат, пречупват, да признават „себе си” безстрашно и радостно, да се увличат и мечтаят, да откривателстват. Нещо, което в порастването и в необходимото присъединяване към „обществената рамка” някак безцеремонно им се отнема.
Идеята на академията не е самоцелна и претенциозна, тя не е преподавателски сива, дори не е и образователна. Тя е оптимистична и адекватна на духа на времето. Или- тя не иска да дава посоки и отговори, иска да превърне търсенето и задаването на въпроси в едно вълнуващо и креативно за ума приключение.
След като ме представят на групата и сядам, започват игрите. За миг си представям, че и аз съм ученичка, че пътят и изборът са тепърва пред мен. За секунди. После се връщам в реалността, и бродейки по усмивките на тези хора, заслушвайки се в еуфоричните им реакции и провокирането на мислене извън границите на това, което се „вижда само с очите”, разбирам, че няма пътища, които тепърва да не предстоят. „Методики на модерното мислене” ми прилича на вълшебник с необикновена мисия- съвременен вълшебник. Той подхвърля прашеца за секунди, можеш да го уловиш, можеш и да го пропуснеш.
Но след това и волята да го разпространиш е изцяло твоя. Не видях нито един ученик, който да не е уловил прашеца и да не е мислил за това как да го размножи. Било то и несъзнателно. Защото и несъзнателното е част от нас, то е силно и мощно, а в това няма нищо страшно. Мисля, че всички вече знаят това.
В това е и прекрасното на тази съботна среща- Лилия и Анета предизвикват децата чрез различни игри да преоткриват себе си, да се научат да изслушват, да опитват да разбират, да се отпускат в компанията на другия, да общуват. И всичко това с магическата съставка на приятелското отношение. Което до този момент и развитие на академията бе превърнало мислите на децата, младежите, защото те са и двете, в едни малки динамични и пулсиращи частици. Промнящи Вселената. И без да звуча прекалено мъдро – и нас самите.
Предоставям ви кратки и нередактирани мислите на един от тях. В един непринуден и прекъсван от смях разговор:
– Здравей, представи се и разкажи за твоята среща с Академията!
– Здрасти, казвам се Страшимир и уча в Математическата гимназия в Пловдив. На 17 години съм и посещавам академията вече втора година. Миналата година ходих на „История и теория на киното”, което беше много интересно за мен. Води го Анастас Бадев. Беше доста полезно, тъй като започнахме от самото начало, как е се е появило киното като изкуство, братята Люмиер, как се създава един филм, трудностите около него. Разгледахме и много големи режисьори, които са оставили своя важен отпечатък в историята на киното. Говорихме много и за Чарли Чаплин.
Но аз така и не се влюбих в старото кино, имам предразсъдъци към черно-белите филми, които зная, че трябва да преодолея, защото в тях има много ценни неща. Иначе за самата академия…мисля, че едно от най-готините неща е начина на общуване, който за съжаление няма нищо общо с този в училище. Провеждането на лекциите също. По между си те са много различни.
Давам пример – „Методи на модерното мислене” няма нищо общо с „История и теория на киното” като структура и начини на действане в самата лекция. В момента при модерното мислене изучаваме един много интересен автор Едуард де Боно и неговите методи. Обикновено се дава някакъв казус, върху който ние разсъждаваме и предлагаме различни варианти за неговото решаване. Обмисляме какво би се случило ако дадено действие се приложи, как би се развила ситуацията. Изскачат много готини идеи. А относно бъдещето, вече съм решил с какво ще продължа. За един миг, повлиян от киното, мислих да опитам като актьор (смеем се). Но в последствие последвах разума си и…
– Трябва да има и такива хора като теб…
Да, и искам да се занимавам със софтуерно инженерство. Въпреки еуфорията ми покрай киното, осъзнах, че трябва да се насоча към нещо по-практическо.
– Сподели на кратко впечатленията си от преподаването…
Ами на кратко- с моите приятели чакаме с нетърпение съботата, за да дойдем тук и да се забавляваме и паралелно с това да научаваме нови неща. Мисля, че в академията лиспват стереотипите на преподаване от училище, има динамичен процес на общуване-двустранен, няма я онази дистанция и стена. Твърдо мога да кажа, че тази методика подобрява образованието в училище, не просто го допълва. Смятам, че трябва да се мисли и разсъжадва по дадени въпроси. А това със сигурност не става като наизустяваш учебници по биология, химия, история…
Още за Академията може да видите ТУК!
За автора
