Три години, след като пожар обхвана Тотал спорт, днес от клуба дават живот на първия метален феникс и още няколко произведения на изкуството
Фантастичният свят от метални пластики на художника Антон Урдажиев ще се пренесе за няколко седмици в Пловдив
Жаби с очи от стара лада, 300 килограмово врабче и още много металопластики ще бъдат представени в Тютюневия град
И докато някои целуват жаби с надеждата да ги превърнат в красиви принцове, Антон Урдажиев е избрал далеч по нестандартен начин, за да им вдъхне живот. Например поставяйки им за очи фарове от стара лада. Младият скулптор живее в едно от най- красивите места в България – Родопите и природата за него е извор на непрестанно вдъхновение. Работи с метал, но с таланта си успява да му вдъхне живот. Трудно можеш да откъснеш очи от сърдитото врабче, което те кара да се чувстваш като Гъливер в страната на великаните. Очакваш скакалецът всеки момент да изчезне с огромен скок, макар че тежи около 200 кг.
Внушителните скулптури на твореца ще бъдат изложени в арт пространството на Total Sport Fitness&Squash тази седмица. Темите, по които работи артистът са вдъхновени от природата. Сред експонатите са 300 килограмово врабче, хамелеон, скакалец, огромна метална пчела и др. Урдажиев ще покаже и новата си серия от малки скулптури, които той превръща в нестандартни осветителни тела.
Антон Урдажиев е родом от Родопите, село Елховец. Завършва Гимназията за изящни изкуства „Цанко Лавренов” в Пловдив, а след това е приет в Художествената академия в София, специалност "Металопластика”. „Металопластика” беше съвсем нова специалност в Академията и за мен това беше много голяма и важна крачка. Макар, че го осъзнах доста по-късно. Там се научих да работя с различни материали. Преподавателите бяха изключителни. „ казва художникът.
В началото той не познава метала. Не може да го приеме като начин на изразяване. С времето обаче се запознава с възможностите му и се сближава с него. След като завършва Академията работи няколко години в София, а след това се връща в родния Елховец. От 5 години там е ателието му, в което създава фантастичния си животински свят. Част от експонатите ще бъдат изложени в продължение на месец във фоайето на „Тотал Спорт”.
Ето какво сподели той няколко дни преди първата си самостоятелна изложба под тепетата:
– Пластиките, които правите са изключително реалистични. В съвременното концептуално изкуство това е рядко явление. Нещата рядко са достъпни за по-широка публика. Това, че сте разбираем, не ви ли прави „аутсайдер” във вашите среди?
За мен е важно изкуството да има приложение. Опитвам се да намеря практическо приложение на нещата, които правя. Според мен изкуството е навсякъде. Изработката на един автомобил или един фитнес уред например, също е изкуство. Човекът, който го е направил е истински творец. Гледам на изкуството в доста широки рамки.
Свободата, която има изкуството днес, ражда както добри ,така и лоши примери. Ако си талантлив – правиш добри неща. Сега липсват ограниченията на Ренесансовите школи, където художниците са рисували човешкото тяло и не се е допускало някой да рисува друго извън „канона”. Днес пазарът на изкуството наистина е много сложен.
– Творбите ви показват дълбока връзка с природата. Тя ли е вашето вдъхновение?
Търся идеи за работата си в природата. В света на животните. Разглеждам много снимки, изучавам пропорциите им. Чисто технически мисля дали би било възможно да го направя с изразните средства на метала. Освен това животните са много разбираеми за хората. За разлика от други , аз не смятам, че трябва да се поставя знак за равенство между разбираемото изкуство и кича. Фигурите, които изработвам са с големи обеми, но в същото време са стилни и изящни. Истината е, че много творци търсят вдъхновение в природата, но го интерпретират по свой собствен начин. Сега имам поръчка за човешки фигури, което ще бъде предизвикателство, тъй като досега не съм правил такива.
– Къде търсите материалите за вашите теми?
В началото, докато бях студент, ходех по автоморги, събирах части от коли. Използвах скрап. Но там трябва да разчиташ повече на късмет. Но тогава реших, че трябва да работя с материал , който не ме ограничава.
Сега работя с арматура N6, като смятам , че тя е най- подходяща за моите неща. От време на време вкарвам нещо нестандартно, което ми е харесало, или виждам връзка между него и темата, по която работя. В последните си неща съм вкарал и полускъпоценни камъни, които използвам за очи, тъй като придават дълбочина на погледа. Напоследък се опитвам да правя и по-малки обекти, тъй като монументалните се харесват от много хора , но не са достъпни за всеки. Самият процес е много трудоемък. Изработката на една пластика ми отнема около месец и половина. Трудно мога да събера няколко обекта за изложба, защото се продават веднага.
– Как хората в Елховец, които се занимават с дърводобив и миньорска дейност, приемат вашето изкуство?
Гледат на мен като на отегчен богаташ със странно хоби. Аз очевидно не съм такъв! Но харесват пластиките. Дори овчарят, който живее в съседство, ми казва, че му харесват, защото са разбираеми. Но като цяло гледат на мен като на „бяла врана”. Някои по-близки приятели даже ме съветват да се откажа и да се заема с нещо далеч по-лесно и печелившо. Не че понякога и на мен не ми минава през ум, но знам, че ако го направя ще изневеря на себе си. Но пък времето ще покаже – ако хората нямат необходимост от такива неща – има и други пътища.
– С какво ви изкуши пространството на Тотал спорт?
Собственикът на клуба Валентин Драгнев се свърза с мен. Беше видял статия в местен вестник. Той е от нашия край и ме издири през социалните мрежи. Когато имах път към Пловдив, минах да видя пространството и много ми хареса. Аз не обичам да излагам в галерии. Там обстановката е някак си стерилна. А и публиката е доста селектирана. А аз искам изкуството ми да стигне до по-голям брой хора. В София например ще правя изложба във фоайето на фирма за внос на метали.
Изложбата ще бъде открита на 6 юни в 18.30 часа. Експонатите ще останат във фоайето на Total Sport Fitness & Squash до 27 юни!
Антон Урдажиев е родом от родопското село Елховец. Завършва Гимназията за изящни изкуства „Цанко Лавренов” в Пловдив, а след това е приет в Художествената академия в София, специалност „Металопластика”. След дипломирането си работи няколко години в София, а след това се връща в родния Елховец. От 5 години там е ателието му, в което създава фантастичния си животински свят.
За автора
