Акад. Антон Дончев: „Светът не знае какво е добро и зло“ (СНИМКИ)

Академик Антон Дончев влиза в Камерна зала под ръкоплясканията на стотици хора, изправени на крака на "Пловдив чете"

Прави няколко крачки, леко приведен, заслепен от светлината на прожекторите, покрил с ръка очите си. Поглежда препълнената зала и благодари с аплодисменти на пловдивската публика.

Пред него някои от най-известните му книги, всичките дебели, сред които огромния роман „Време разделно“ и последната му книга „Сянката на Александър Велики“. Академикът сякаш носи на плещите си историите на хилядолетията, които разказва между кориците на безсмъртните си книги, а с тях и мъдростта, и уроците от безбройните съдби, минали през перото му.

„Антон Дончев е единственият съвременен български писател, който има ясна концепция за българската история. Той ви предлага една художествена философия на българската история. Това са постоянните усилия на този духовен учител – Антон Дончев да проумее и прозре поуките на националната история. Антон Дончев продължава традицията на големите български романисти от Иван Вазов през Димитър Талев до Емилиян Станев“, започна авторската вечер на Антон Донев, част от програмата на Пловдив чете, с думи от неговия издател – Иван Гранитски.

В новия си роман „Сянката на Александър“ Антон Дончев се връща три хилядолетия назад в историята, за да намери истинското лице на траките и да го покаже на днешните българи, за да ни увери колко много тракийско наследство има в нашите гени. В книгата си академикът разкрива философията на траките, която, според него, може да ни помогне, за да преборим днешните си страхове. Безстрашието пред смъртта, безусловната вяра във вечния живот, във безсмъртието на душата. Това раждало не само най-добрите бойци по онова време, но и най-свободния народ. Точно в тракийста философия е и възможността за духновно възкресение на българския народ, а и на цялото човечество.

В книгите си през целия си живот Антон Дончев се е опитвал да прави едно нещо преди всичко – да разговаря с народите. Не може да се познае напълно българската история, без да познаваме историята на гърци, на албанци, на сърби… Затова поставя най-високо като необходимост за просъществуването на този свят диалога. Диалогът на един общ език с цел измолване от Бога на още живот за този свят.

„Светът се нуждае от съгласие, от някаква всеобща етика. Това, което се случва днес, е резултат от липса на думи, с които да разговаряме и да се разбираме. Ние нямаме никакво мнение за това какво е добро и какво е зло. Ние не разговаряме помежду си. Нямаме език, на който да разговаряме. Без разговор нищо не можем да постигнем. Войната се води със самолети, танкове, атомни бомби, но тя се води за едно нещо, което не може да се пипне – за човешките души…”, завърши емоционалната си духовна изповед Антон Дончев

СНИМКИ от откриването на Пловдив чете и връчването на Орфеевия венец може да видите ТУК

 

За автора

Вашият коментар