Атанас Хранов и чайниците на Балтазар

На 22 март в галерия „Ракурси“ в София се открива изложбата на Атанас Хранов, наречена „Чайниците на Балтазар“

„Заглавието подсказва, че това е пътуване във времето, връщане назад към библейските герои“, разказва художникът и добавя, че Балтазар е последният халдейски владетел на Вавилон. аХалдейците се проявяват като проницатели, философи, математици, астрономи, астролози. „Те са живели в един прекрасен миг, в който са сътворили редица неща. Разделят часа на 60 минути, денонощието на 24 часа, годината на 12 месеца окръжността на 360 градуса и т.н. Преди това всичко е било доста по-общо. Тогава за първи път се формират държави, структури и се опипва почвата как да бъде структурирано всяко едно нещо“, разказва Атанас Хранов и обяснява, че в тази изложба нищо не е с реалния си контекст – нито чайниците, нито халдейците.

„Нямам намерение да правя техен портрет. Ползвам ги като пример на хора, които са дръзнали да мечтаят. Нещо, което е жестоко наказвано в цялата история до ден днешен, както се вижда. Създателят им е отпуснал сто години, след това идва персиецът Кир Втори и посича всички безмилостно. Иначе щеше да е прекалено хубаво, най-вероятно. Винаги, когато общност от хора, няма значение да ли са народ или са се обединили около идея,  достигнат апогея на духовното си развитие, изведнъж се появяват отнякъде едни варвари, агресивни и мотивирани, а мотивът какъв е – единствено материалното. Това се повтаря безброй пъти. И двата типа хора, обаче,  са еднакво упорити – и халдееца Балтазар и Кир Втори“. 

Така, докато си говорим с Атанас Хранов, няма как да не стане дума за бруталното убийство на най-хубавия Тютюнев склад в Пловдив, изписан с красивите стенописи на Вълчан Петров. 

„Вълчан Петров е много мил и добър човек и изключително добър художник. Много е тъжно да видиш един човек в неговото безсилие. Той се държа много достойно. А това е едно разбойническо действие, както каза той. Много хора сравняват посегателите с „Даеш“ и аз мисля, че за разрушенията ние сме си напълно достатъчни“. 

Връщаме се отново към изложбата, защото самата тя е друг свят, в който поне за малко може да избягаш от сбърканата реалност. Атанас Хранов разказва, че сравнява картините си по скоро с разказ, с литература. „И като ме попитат какъв стил работя казвам „Магически реализъм“, което е характерно за Латиноамериканската литература, но мисля, че спокойно може да важи и за изобразителното изкуство. В моите картини се опитвам да разкажа една цяла история, а не само фрагмент от нея“.

Атанас Хранов уточнява, че тази изложба не е паметник на халдейците. Изложбата „Чайниците на Балатазар“ е разказ за всички, които се осмеляват да мечтаят и имат дързостта да материализират мечтите си. 

Вашият коментар