Боряна Нейкова е на 22 години от София. Учила е в Националното музикално училище, специалности арфа и пиано, после завършва Испанската гимназия „Мигел де Сервантес“. В момента е студентка по журналистика в Софийския университет.
Представи се накратко
Като повечето студенти по журналистика, и аз продадох душата си на маркетинга и рекламата. През останалото време обичам да ходя на театър, да се разхождам в планината, да карам колело, често отскачам до вилата. Запалена съм по съвременната английска поезия. Този месец излезе дебютната ми стихосбирка „Където за кратко е имало куче”, преди нея съм писала само нещо като кратки разкази и есета за блога ми „Дворец за чупене”.
Разкажи ни повече за инициативата. Как ще протече? Какво ще видят и научат хората?
Събитието не е част от някаква специална инициатива. Просто ще се съберем в едно приятно пловдивско заведение, ще си говорим за литература и за каквото си решим, ще послушаме хубава музика. Заповядайте на 23-ти ноември от 18 часа в „Artmewcafe” –ще говорим за книги и литература.
Какво мотивира един млад човек да пише книги?
„Ако можете да не пишете, не пишете” казва Толстой. Истината е, че рядко позитивни събития в живота ти те карат да пропишеш. Каквото и да те мотивира обаче, преди писането задължително трябва да бъде четенето.
Има ли бъдеще за младите писатели в България?
Бъдеще за литературата има, докато го има човека. България с нищо не е по-различна в това отношение-и тук живеят хора, следователно и тук ще се четат и пишат книги. Имаме страхотни съвременни писатели, признати по цял свят. Като че ли най-добрите ни автори срещат по-добро отношение в чужбина, отколкото у нас. Тук техни колеги, критици и хора от тези среди правят всичко по силите си да омаловажат успехите им в очите на българските читатели. Както казва Радой Ралин: „Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише „Малка нощтна музика”. Но хубавото си е хубаво, цветя и бурени растат в една и съща почва.
Четат ли младите?
Разбира се,че четат и то все повече.
Защо е важно да си образован?
Защото още от епохата на Просвещението това е единственият начин да промениш живота си към по-добро.
Учиш журналистика и пишеш книги – има ли свобода на словото според теб в България?
Не пиша книги по принцип – имам една книга. Човек написва книга, ако почувства тази необходимост и, разбира се, това става важно за него. Ако тя стане важна или ценна поне за още един напълно непознат човек, тогава е имало смисъл от нея.
Представи се накратко.
Като повечето студенти по журналистика, и аз продадох душата си на маркетинга и рекламата. През останалото време обичам да ходя на театър, да се разхождам в планината, да карам колело, често отскачам до вилата. Запалена съм по съвременната английска поезия. Този месец излезе дебютната ми стихосбирка „Където за кратко е имало куче”, преди нея съм писала само нещо като кратки разкази и есета за блога ми „Дворец за чупене”.
Разкажи ни повече за инициативата. Как ще протече? Какво ще видят и научат хората?
Събитието не е част от някаква специална инициатива. Просто ще се съберем в едно приятно пловдивско заведение, ще си говорим за литература и за каквото си решим, ще послушаме хубава музика. Заповядайте на 23-ти ноември от 18 часа в „Artmewcafe” –ще говорим за книги и литература.
Какво мотивира един млад човек да пише книги?
„Ако можете да не пишете, не пишете” казва Толстой. Истината е, че рядко позитивни събития в живота ти те карат да пропишеш. Каквото и да те мотивира обаче, преди писането задължително трябва да бъде четенето.
Има ли бъдеще за писателите в България?
Бъдеще за литературата има, докато го има човека. България с нищо не е по-различна в това отношение-и тук живеят хора, следователно и тук ще се четат и пишат книги. Имаме страхотни съвременни писатели, признати по цял свят. Като че ли най-добрите ни автори срещат по-добро отношение в чужбина, отколкото у нас. Тук техни колеги, критици и хора от тези среди правят всичко по силите си да омаловажат успехите им в очите на българските читатели. Както казва Радой Ралин: „Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише „Малка нощтна музика”. Но хубавото си е хубаво, цветя и бурени растат в една и съща почва.
Четат ли младите?
Разбира се,че четат и то все повече.
Защо е важно да си образован?
Защото още от епохата на Просвещението това е единственият начин да промениш живота си към по-добро.
Учиш журналистика и пишеш книги – има ли свобода на словото според теб в България?
Не пиша книги по принцип – имам една книга. Човек написва книга, ако почувства тази необходимост и, разбира се, това става важно за него. Ако тя стане важна или ценна поне за още един напълно непознат човек, тогава е имало смисъл от нея.
Освен срещата в „Artmewcafe” какво друго ти предстои в Пловдив?
Преди това ще гостувам в пловдивската езикова гимназия, където с учениците ще си говорим за писане, поезия, за техните любими автори. Ще им разкажа за пътя от ръкописа до книгата, ще почетем надявам с, и техни текстове. Тъкмо в тази възраст 16-18г. човек най-често прави първите си по-сериозни опити в писането, затова интересът към литературата у младите хора е нещо, което в никакъв случай не бива да се пренебрегва.
- Събитието е днес от 18:00 часа в artnewscafe
- формат: приятно свободен
- Повече информация за инициативите може да намерите ТУК.
За автора
