Литературният салон на Пловдив Spirt & Spirit в клуб „Петното на Роршах“ отскоро започва своя девети сезон
За девета поредна година всеки вторник от 19 часа на ръба на Капана Александър Секулов и други водещи ще разказват българското ни литературно съвремие, ще го съотнасят, претеглят и осмислят в търсене на смисъл. До края на месеца пловдивчани ще имат възможността да чуят и да се срещнат с Радослав Парушев и книгата му „Само за напушени“, Яна Букова с „Пътуване по посока на сянката“ и „4 приказки без връщане“, както и Захари Захариев с „Наръчник за митологично поетизиране на града.“
Този вторник беляза Spirt&Spirit с доминиращо женско присъствие. Причината е Илиян Любомиров, който се подложи на един по-различен разговор с писателя Недялко Славов, който е и редактор на последната му стихосбирка „Лято“.
Илиян Любомиров се вмъкна на литературната сцена от социалните мрежи. Неговите кратки, най-често бели, стихове преди няколко години започнаха да заливат интернет пространството и най-вече младите, тепърва навлизащи в литературата, а и в живота, хора. След като набра солидна фейсбук популярност и няколко хиляди харесвания, излезе и първата книжка „Нощта е действие“. След нея последва една вълна от остри критики и негодувание, докато в същото време за три месеца книгата девет пъти изчерпва тиража си и създаде своя аудтория от хиляди млади хора, които многократно пълнеха клубовете за срещи с Илиян.
"Той дойде с една силно сетивна и силно любовна, добре разположена в света мъж-жена, плътска, човешка и хетеросексуална позиция на мъж. С това той си спечели огроман аудитория, но и немалко врагове. След Илиян се появиха и Рене Карабаш, Константин Трендафилов, Димана Йорданова.
Появиха се пет-шест човека, които трайно се утвърдиха със свои книги. Обвиняваха ги в делничност, обикновеност, непоетичност, в това, че насилствено предизвикваха стихотворения чрез промяна на хоризонтала на изречението. Но това поколение все пак дойде със една заявка, която гласеше: „Ние сме тук, може да не сме съвършени, но ни има и ще създадем поезия", сподели писателят Недялко Славов
Цялата критика, която получих за първата ми книга, е до голяма степен оправдана – призна от своя страна поетът и продължи – Тогава не четях особено поезия, а е много е кофти да се пише без да се чете. Правят се прекалено много предвидими стъпки. Впоследствие започнаха да ме вълнуват и по-сериозни неща, но когато веднъж си влязъл в този коловоз и хората са свикнали да те гледат по един начин, всичко което пишеш, бива пречупвано през тази перспектива. Последната една година повече чета и почти не пиша. Колкото повече четете, толкова по-малко ще пишете и това никак не е лошо.
Безспорна е ролята на социалните мрежи при това най-ново поетично поколение, централизирано като че ли в София. Фейсбук дава аудиторията, дава популярност, но в замяна на това създава една безкритичност на „лайкването“, която в един момент започва да срива стандартите за стойностно и нестойностно.
В последната една година осъзнавам, че бях доста наивен да приемам Фейсбук като основна платформа за поезия. Вместо да накарам хората, които четат Кокича, Димана или Рене, да четат и тези преди нас, то подбудих прекалено много хора да пишат без да четат. Именно липсата на адекватност на критиката и прекалено лесната достъпност на Фейсбук, страшно разми критериите и сега е пълно с интернет страници, където стихотворения имат по хиляди лайкове.
Още за Августин Господинов може да видите ТУК
Снимки: Илия Димитров
За автора
