Ина Иванова: „Боя се, че ние сме самотни, въпреки цялата свръхинформираност и социални мрежи“

Самотата е нужна понякога, но усещането за самотност е разрушително. Ина Иванова за “малки букви“

Ина Иванова е автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“, „Името на неделята“и „Летящ акордеон“, романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви“ (изд. „Жанет 45“, 2016).

Тя е носител на национални награди. Нейни текстове са превеждани на английски, руски и сръбски език.  Редактор в екипа на сп. „Но поезия“. След три книги с разкази, сега държим в ръцете си „малки букви“ с поезия.

светът е самоотбрана за напреднали

казваш си

преди да признаеш че вече не вярваш

дори в удивителния нов вкус на отчаянието

ето тогава пиши

Кога написа „малки букви“ и как се сработихте с редактора на книгата Марин Бодаков?

„малки букви” съдържа стихотворения, писани през последните десетина години. Трябваше ми време, за да узрея за идеята, че всъщност имам една поетична книга, която трябва да подредя. И един ден – в първите януарски от миналата година просто… събрах смелост и изпратих ръкописа в „моето” издателство „Жанет-45”.
 

С Марин Бодаков се работи лесно. Аз харесвам поезията му, финия начин, по който издирва точната дума; съзерцателната, сърдечна, внимателна природа на стихотворенията му.

Марин Бодаков с мек молив и четлив, устремен почерк предлагаше думи и паузи, които разкриваха по-добре смисъла на стихотворенията ми. И аз приемах лесно. След това, почти на финала, разместих изцяло поредността на текстовете, поисках акцентът, центърът на тежестта да падне другаде. И той ме разбра, прие. Мисля, че и двамата сме компромисни и умеем да се изслушваме и… неизразима лекота и доверие изпитвах при работата си с него. Дори нямаше нужда от много аргументи, имаше разбиране – това се случва страшно рядко.

Как откри харизмата на малките букви?

„малки букви” всъщност е фраза от последното стихотворение, в което има алюзия със синапеното зрънце – библейското, знаете. Според което ако имаш вяра колкото синапено зрънце, можеш да преместиш планини. Малкото е важно. И ми отива.

Книгата е разделена на 4 цикъла и все пак има някои стихотворения, които използват главните букви, защо е това изключение от заглавието?

Ние живеем в еклектични времена. Тоест аз вярвам, че са такива. А еклектиката е доверие, особено в различното. Във валентностите.

Затова си позволих да сложа в книгата  и стихотворения с пунктуация, и такива – без. Понеже малките и главните букви, пунктуацията, паузите между строфите – всичко, което уж се отнася към формата, всъщност е похват. Указва ритъма, дишането, добавя към смисъла. Не бива да е самоцел.

Вярвам, че в поезията форма и съдържание са особена сплав, в която никое от тях не бива да надделява.

* * *

Дръж сърцето си тихо.

Когато небето е скрито като нож.

Дръж сърцето на светло, казвам.

 

Къде е сърцето на Ина сега, на светло и високо ли?

Опитвам се да го държа високо. Не винаги се получава, но винаги опитвам.

 

 * * *

Сухо е виното. Сухи – очите.

Мълчим,

моята самота срещу твоята

Какво се получава от срещата на две самоти, може би именно стихотворение?

Боя се, че ние сме самотни. Дълбоко самотни, въпреки цялата шумотевица, свръхинформираност и социални мрежи. Самотата – вярвам – е нужна понякога, но усещането за самотност е разрушително.

В интервю отпреди 5 години казваш, че твоят начин да правиш литература е прозата. Сега имаме твоя стихосбирка. Как стана тази трансформация или допълване?

Не, това е опит да бъда честна. Има неща, които мога да кажа точно и само през поезията.

Без
 
Думите ми са птици с безжалостни сърца.
Глухо бие кръвта в гърлото. Виж:
когато идвам, нямам криле,
когато тръгвам, губя сърцевината си.
Вместо тялото ти – ореол,
кръгъл като птиче око, лек като белег.
Компас са думите. Стар магнит
върху стоманата на неизносващото се време.
Безшумно – казах – бие кръвта.
Безшумно спира.

Вашият коментар