Китарата, пешката, бокса и буквата

Страстта, която ми се струва нова,
е била закътана в архива на сърцето.

Иван Ланджев е от малкото гласове на съвременната родна литературна сцена, които не можеш да сложиш в някой от двата края на ринга, където модерните поети даже не се бият, просто предпазливо и виртуално се замерят. От едната страна хвърчат вече шаблонизирани бели стихове на поети, които не обичат да четат, а от другата – римувани стихоплетки, които звучат прекрасно, но не казват нищо. Иван Ланджев отдавна не се бие на този ринг, дори мачът не му е интересен.

Четири години след Ние според мансардата Иван Ланджев напомня за поетиката си с дългоочакваната Ти, непрестанна новина. Под общото редакторство на Иван Теофилов и Георги Господинов, стихосбирката излиза под знака на Жанет-45 в края на 2018. Няколко месеца по-късно Vintage House посреща Иван Ланджев и Манол Пейков в разговор за нещата около и в поезията – непрестанната новина.

В Ти, непрестанна новина героят на Иван Ланджев се обръща към пълния със значения читател се опитва да му разкаже своя метод. Да обобщи себе си през светлите и тъмните отблясъците на опита и времето, през Ролинг Стоунс и Чет Бейкър, с паметта на възрастите, които не познават покой, по повърхността на грамофонната плоча, която ти пее, че няма свобода, но лошото е, че понякога я има. Осмисляне на метод, след който героят на Ланджев ще каже, че май е по-добре да избереш да бъдеш някой друг, но не и себе си. Но който и да бъдеш, песента трябва да бъде твоя, напомня Ланджев.

Непрестанната новина на Ланджев идва, за да покаже колко всичко се случва за втори път, каква баналност е всяко събитие и как най-добрите наши версии, вече са били, пък дори и в други тела. Оттук идва и необходимостта от стихове – новините в непрестанния поток на хора, случки и неща. Единственият начин сред великите повторения да се чуе ритъма, да се проследи траекторията на удара, да се предвиди къде ще попадне, да се разгадае следващият ход.

Иван Ланджев е роден през 1986 година. В момента е докторант по руска класическа литература (ХІХ век). Победител е в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), първата му стихосбирка „По вина на Боби Фишер“ (2010) печели Националната награда за дебют „Южна пролет“ и е номинирана за наградата „Иван Николов“. Автор на стихосбирките  „По вина на Боби Фишер” (2010) и „Ние според мансардата” (2014), както и на изследването „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой” (2017)

Вашият коментар