Любовта, като философия и мисъл в поезията на Светлана Фотева

Как може човек да бъде сам в една връзка, има ли любов в самотата и самота в любовта – това са само част от въпросите, които поставя премиерната стихосбирка на Светлина Фотева "Метафизика на любовта и раздялата". Представянето на книгата се проведе на 12-ти май в „Културен Център Тракарт“, с водещ Ина Иванова.

Светлина пише от дете. Споделя, че е имала прекрасно детство, и вярва, че това е причината да се превърне в силна личност. Завършила е социология и дълги години е преподавала „Икономическа социология“ в УНСС, но е осъзнала, че изкуствата, и по-специално писането, я привличат повече.

За "Метафизика на любовта и раздялата" тя споделя, че е една стихосбирка, създадена с много труд и мъки, която носи светлина и позитивизъм. Благодарна е на издателката си, Божана Апостолова, както и на своя редактор, Марин Бодаков, за всички пъти в които са я ядосвали и смята, че понякога хората, които ни ядосват и ни критикуват, всъщност ни правят голяма услуга.

С думите си авторката се опитва да ни доближи до божествената, безкрайната любов, която, за разлика от човешката, не познава отегчението, ревността, отчуждението и раздялата.

„Тази книга не е изповедта, в която аз потъвам в чувствата си, това е изповедта, в която аз потъвам в мислите си. Поезията не е чувство – тя е мисъл!“

Светлина не вярва в определения като „мъжка“ и „женска“ поезия. За нея всеки от нас носи и мъжкото, и женското начало в себе си и е напълно възможно жена да има „мъжки“ стил на писане и обратното.

”Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство“ – Марин Бодаков.

"удариха с камък очите на звяра
сега не вижда добре
но плаче
и е по-добър с
птиците
котките
кучетата
и с човеците"
Из "Метафизика на любовта и раздялата"

Вашият коментар