Пламена Колчакова представя дебютната си стихосбирка – „Нора“

Литературната премиера ще се състои на 26-ти септември в Културен център "Тракарт"

Винаги съм се възхищавала на хората, притежаващи поетичен талант. Аз не мога да пиша поезия, колкото и да ми се иска. Умението да боравиш с малко думи, чрез които да опишеш състояния, чувства, преживявания, ми се струва толкова ограничаващо и сложно, че често ме хваща яд на самата себе си. Но не и на тези, чиито рими чета. Да, поезията е субективна и не всяка ще ти допадне, но самият труд, който авторите полагат, за да създадат стихотворна история, е достатъчен за уважение.

Преди да почна със същината на темата ни, трябва да отбележа, че все повече млади хора се обръщат към литературата. Това доказва едно Възраждане на родната реч, което сякаш липсваше с настъпването на новото хилядолетие. Сега се забелязва нов възход, а днес ще ви разкажа за Пламена Колчакова – млада пловдивчанка, представител на модерната поезия в България.

                                

Пламена е от тези хора, които трудно се откриват. От малка пробва различни неща, докато разбере кое точно е нейното. Оказва се поезията! Не онази, която следва строгите литературни догми, а онази, която следва емоционалните правила на душата. Можем да ги определим най-лесно като бял стих. Той бяга от нормите, разчупва стените, като вместо това метафорично и доста семпло обрисува настоящата или минала фаза на съзнанието, ума и сърцето ни.

През 2018-та се записва в курса по творческо писане на Дружеството на писателите, от където публикуват нейно стихотворение в литературната платформа PlovdivLit. В последствие събира смелост, за да издаде стихосбирка, която е искрена, интимна и въздушна. Кръщава я „Нора“, защото е посветена на майка ѝ, която напуска без време този свят.

                                   

„Исках да избягам от стереотипите на писане. Използвам поезията като средство, чрез което се справям с лошите и хубавите неща, които ми се случват. Тематиките в стихосбирката са разнообразни и искрено се надявам всеки да се оприличи в някое от тях. Със сигурност не желая читателите да се запитат: „Какво е искал да каже авторът“. Реално в рамките на 21 стихотворения обхващам определен период от живота си. Бройката също не е случайна. Избрах я, защото човешката душа тежи 21 грама.“, споделя пловдивчанката.

„Нора“ излиза благодарение на Коала прес, коректора Анита Илкова и художника Козма Зографов. Представянето ѝ ще се състои на 26-ти септември от 18:30 в Културен център „Тракарт“ в подлез Археологически, със специалното участие на музиканта Илин Папазян. Илин е изключително талантлив китарист от Музикалната академия, който също така и пее. Пламена го открива, когато случайно се озовава на негов концерт. Още тогава разбира, че той трябва да свири на представянето на стихосбирката. Мечта, която се материализира.

                          

Пламена избира поезия, вместо проза, защото обича да си играе с метафори. Осъзнава, че тя е средство за изказване на нещо завоалирано, нещо, което не всеки би разбрал. Че е индиректно изразяване и запечатване на настоящи копнежи. В нейното творчество преобладава вътрешната борба за приемане на собствената си същност, с всичките ѝ пропуквания и недостатъци.

„Радвам се, че на бял свят излиза една по-модерна поезия, която се приема добре. Смятам, че в литературата, както във всичко останало, трябва да има промени. Не може да се пише като едно време. Съвременният начин ми се струва много по-свободен и истински. Той не е толкова нагласен, не е толкова подреден. От друга страна, проблемът, който преобладава в новите автори е, че често се търси един вид комерсиалност, за да могат да се наложат. Истина е, че гениите на българската литература са недостижими, но също така е факт, че повечето не са били оценени приживе. Точно затова вярвам, че най-важното е да пишеш различно и индивидуално, а не да се съобразяваш с чуждото мнение.“, обяснява тя.

                                 

Може би затова понякога се вдъхновява и от преживяванията на близките си. Защото всеки се изправя пред собствените си демони, страхове и премеждия. В тези страхове основен враг най-често се оказваме самите ние. Изградени сме от комплекси, травми, себеотрицание – все разрушаващи елементи, които често ни водят в тъмнини, от които после трудно излизаме. Но чрез творчеството си Пламена Колчакова се надява да помогне на другите. Да им вдъхне кураж и заедно да преживеят тази литературна и философска деконструкция. Така „Нора“ се оказва един лек за разбита душа и едно напомняне за светлата страна на утрешния ден…

 Фотографии: Петър Ангелов

Вашият коментар