Поне 300 души наброяваше списъкът на желаещите да полетят с балон в петъчната Нощ на музеите и галериите. Атрактивната възможност бе съвсем реална в Музея на авиацията. Заради недотам добрите метеорологични условия обаче, само половината от записалите се имаха търпението да дочакат стихването на вятъра и да усетят емоцията, за която иначе се плаща около 500-600 лева на час. Първи с балона се издигнаха 18-годишно момиче от Пловдив, по-малката й сестра и баща им. „Страхотно е, винаги си заслужава да пробваш ново приключение с много адреналин”, бяха отзивите след приземяването.
За трета поредна година Музеят на авиацията се включва в Нощта на музеите и галериите в Пловдив. За първи път посетителите можеха да полетат в небето, макар и за няколко минути. Най-малкият авантюрист бе на около 6 годинки, а най-големият на близо 60.
Но и ако изключим тази атрактивна възможност – полетът с балон, авиомузеят сам по себе си заслужава да бъде разгледан. Това и направиха близо стотици в петъчната вечер.
„Човек може да научи много за историята на авиацията от вътрешната експозиция и да види истински експонати във външната, където има повече от 70 самолета и вертолета”, въвежда ни директорът Радка Банялиева.
Пред отворените за гости самолети и бойни вертолети се виеха опашки от чакащи да усетят поне малка част от тръпката да си в пилотска кабина. Във възстановения пътнически Ан-24 най-малките посетители гледаха филми за авиацията и тематични анимации. Идеята на директора Радка Банялиева е салонът на самолета да бъде пригоден за образователен център, в който по привлекателен начин да бъде представяна историята с беседи и прожекции на филми.
Най-атрактивният експонат в Пловдивския музей на авиацията си остава „Акулата” или Радо 196 А3 – хидроплан , единственият запазен в света. Това е германска машина, използвана в периода на Втората световна война за борба с морски плавателни съдове и разузнаване. Някога американците са били готови да заплатят 4 милиона долара, за да го откупят. А преди да дойде в Пловдив, хидропланът е бил захвърлен на части и престоявал дълго време на бунище във Варна. „Акула”- та е буквално спасена от полковник Йорго Керанов, който я забелязал случайно и веднага издействал събирането и пренасянето й в Пловдив. Той всъщност е основателят на авиомузея и всички експонати там са събрани благодарение на неговия хъс и професионализъм.
Вътрешната експозиция също предизвиква интерес, известна доза гордост, но и напрежение към миналото. В залата „Въздухоплаване и авиация” всеки може да обогати общата си култура и да се зареди с достатъчно информация за българската космонавтика и авиация още от времето, когато наши самолетостроителни фабрики са произвеждали стотици самолети, след това обаче всичко се е разрушавало и е започвало наново, от нулата. През 1915 година, 19-годишният Асен Христов Йорданов построява самолет, който след изпитателни полети е признат за първия български самолет. В залата е изложен друг първи самолет – конструиран и патентован от Георги Божинов през 1912 година, който пък по стечение на неособено добри обстоятелства е построен едва през 1926 година. А още от входа на музея се вижда спускаемият апарат на космическия кораб “Съюз-33”. С него са се приземили първият български космонавт Георги Иванов и руският му колега Николай Рукавишников.
Близо 3000 души успяха да разгледат Музея на авиацията в Нощта. Потокът желаещи започна да приижда още в късния следобед и след като повечето видяха и двете експозиции, дойде ред на изумителния висш пилотаж на радиоуправляеми самолети от 24-та авиобаза Крумово. След това започна голямото приключение с привързания балон, който достави нужното количество емоции на по-смелите и търпеливите, а те освен със спомена за изживяното, си тръгнаха и с грамота за полета си.
За автора
