Радослав Чичев вероятно го познавате като водещ в предаванията „Артефир“ и „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Автор е на две пиеси „Колекционерката“ и „Траевремене“, както и на три книги. Първата „От прашинката на деня“ е отличена през 2012 г. с бронзов „Пегас“ на „Южна пролет“. Същата година той печели и „София:Поетики“.
През 2013-та се появява втората му стихосбирка „Сърцето на ловеца е лисица“. Книгата, за която си говорим с него е „5,6“ , едно заглавие-метафора. А в нея най-важното нещо е светлината.
Как стана така, че фотографията се намеси в поезията?
Когато човек прочете книгата, сам ще разкрие защо заглавието е 5,6. Тъй като светлината присъства в стихосбирката като образ, а във фотографията, както е ясно се рисува със светлина и ми се искаше заглавието да е нещо, което да отговаря на това. 5,6 е бленда на обектив, това е универсалната бленда, и на която аз често снимам често като любител-фотограф. А в тези текстове се показва това, което е вътре в човека; това, което той преживява. При фотографията е по-повърхностно. Самата книга е оформена по такъв начин, като бленда, но и като черна дупка, която поглъща светлината и не се знае какво става с нея. Всеки човек възприема света по определен начин. И това е вид метафора. 5,6 е начинът по който аз възприемам света, с определено количество светлина, която попада в теб. Някои стихотворения се раждат като образ.
„Наблюдател на светлината и мрака, който иска да фокусира едновременно пейзажа и семките в сърцевината на ябълката. И най-вече онова място в живота, на което можеш да вдишваш съществуването и да определиш широчината на процепа между себе си и думите. Наблюдател, който се опитва да определи дълбочината на полето дори със стиснати клепачи. Той задава въпроси, но пази отговорите, за да не се намокрят. Ако искате да откриете някои от тях, погледнете света около вас през блендата на Радослав Чичев и поетичната му книга „5.6“. Това пише за книгата Аксиния Михайлова, която е носител на престижната френска награда за поезия „Аполинер“.
В „5,6“ присъстват и хора, и различни места, посвещения..
Не съм мислил да ги събирам в книга, писани са по различно време. Впоследствие видях, че има нещо общо между тях и това е точно светлината и мрака.
Кои са авторите, които ти помогнаха да се изградиш като поет?
За мен светът на книгите е един много важен свят, който поддържа до голяма степен светът, в който живеем и ние самите, и ни дава възможност да разберем какво представлява и другия човек, да погледнем през очите на друг. Постоянно чета, но любовта ми към поезията се роди от Иван Радоев и от едно томче на сюрреалистите в превод на Стефан Гечев, което много обичах.
Преди години в интервю казваш, че все още се изграждаш и си променлив, това важи ли и за днес?
Това интервютата са много опасно нещо. (смее се) Човек е променлив, добре, че е така. Противник съм на крайни убеждения, които може пък да доведат до други крайности.
За автора
