“Българските писатели нямат нужда да бъдат плюти, те и без това се плюят помежду си”
Петото организирано събитие от „Код червено: литература” в клуб „Библиотеката” срещна пловдивската публика с проф. д.ф.н. Светлозар Игов. „Код червено”. Това е е една от малкото литературни инициативи, която не само прави премиери на книги и автори, но и показва критическия поглед върху българската литература. След интересната дискусия с Младен Влашки по повод последната му книга, пътуване из сложния свят на родната литература направи и Светлозар Игов.
„На премиери е хубаво е да се представи една книга и тя да тръгне по пътя си, но премиерите често пъти се превръщат в заместител на нормалното функциониране на литературния живот. А това се случва, когато литературата е автономна дейност. Така казва и Далчев, че голяма поезия имат и първобитните народи, но критика имат само цивилизованите.”
В България последните години много се пише. И много се издава. Пазарът на литература се пренасити, а чисто критическият поглед върху нещата някак остана на заден план, а и винаги някой ще се разсърди.
„Не може хубавите думи, които си казваме по премиерите, като на умрял човек – или добро или нищо. Очевидно доставя удоволствие на писателите да ги хвалят. Не е правилно, защото всяка творба иска отговор. Тя очаква да бъде интерпретирана, да бъде разбрана. Едва в интерпретацията творбата добива своя живот. Така се завършва актът по съществуването на една творба – чрез критическа интерпретация”, коментира професор Игов нуждата от критика и интерпретация.
Професор Светлозар Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач.
Автор е на повече от 1000 публикации в литературната периодика. Интересите му са в областта на: история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси.
Автор на антологии. Негови творби са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици.
„Творбата е най-голямата тайна за своя автор. Авторът най-малко знае какво е казал в творбата си, а и по-важно е какво читателят чете в него.”
Великите романи са такива, защото създават свят. Понякога този свят е отдавна отминал, друг път нереален, но винаги успява да те измъкне от твоя собствен или пък да ти помогне да го погледнеш отстрани. Затова книгите, в които свят не е създаден, бързо преминават през ръцете ни и рядко оставят нещо повече освен прашното си тяло на рафта.
„Ако не си го представяме като свят, като единно пространство, значи творбата я няма. Една от несполуките на литературата е неспособността да създадат свят. Четеш, четеш, думи, думи и след това изчезва, не си представяш нищо и няма спомен. Споменът за една прочетена книга е създаденият свят и атмосфера от нея.”
„Код червено: литература” организира срещи с книгите и техните автори всеки четвъртък от 19:00 часа в клуб „Библитеоката”
Снимки: Роси Георгиева
За автора
