Музиката на просветния химн „Върви, народе възродени" е написана Панайот Пипков през 1901 г. в ловешко училище. 9 години преди това – на 15 май 1892 г., в Русе, юристът и пламенен публицист Стоян Михайловски създава текста за училищен химн.
Авторът на текста е недолюбван от мнозина, особено от българските политици, защото неговото безкомпромисно и яростно перо не прощава байганьовската политическа вакханалия, в която е въвлечено българското общество. Но текстът на песента, изпълнен с патриотическа гордост, вяра в народните сили и неговия устрем към познание, се харесва и става най-известната и пята българска песен.
"Върви, народе възродени" е дълговечният български химн, който прогласява науката и единението на нашия народ като път към светлите бъднини.
Химн на Св.св. Кирил и Методий
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…"
За автора
