Стефан Данаилов: „Свързан съм с Пловдив и няма как да не го обичам“ (СНИМКИ)

Едва ли срещата на Стефан Данаилов с Пловдив по време на „Сцена на кръстопът“ се случва случайно именно в деня на Вяра, Надежда, Любов и майка им София – 17.09

Става дума за тази среща, колкото публична, толкова и интимна – със зрителите на театъра, с младите актьори, предаващи с много вяра, надежда и любов факела на прохождащите си колеги. На сцената на Драматичния театър в Пловдив, завършилите студенти на проф. Стефан Данаилов предадоха щафетата на новия клас на Мастера. А той бе седнал на легендарния стол, който го е придружавал по време на 13 часовия изпит за вход в НАТФИЗ. Завършилите вече млади актьори изиграха една от рядко представяните у нас пиеси на Михаил Булгаков – АТЕЛИЕ („Зойкина Квартира“). Режисьор е директорът на „Сцена на кръстопът“ Стефан Данаилов, негови асистенти са Росица Обрешкова и д-р Сава Драгунчев. 

В постановката участват: Евелин Костова, Бориса Сарафова, Георги Кацарски, Павел Иванов, Антъни Пенев, Тодор Беров, Валери Белев, Асен Данков, Рада Кайрякова, София Маринкова, Калоян Лулчев, Севар Иванов, Даниела Манолова, Марина Кискинова, Теодор Христов, Стефан Сърчаджиев, Божана Мановска, Ивелина Иванова.

„Днес е Вяра, Надежда, Любов. Театърът е всичко това. Преди 20 години именно вярата ме поведе да организирам Сцена на кръстопът", сподели проф. Стефан Данаилов. 

Той разказа, че   фестивалът не е бил замислен като траен. „Това беше едно еднократно посещение на фондация „Авансцена” и с тогавашния кмет на Пловдив Спас Гърневски  го реализирахме, като в първия си вид фестивалът беше най-международен от всички други до сега, тъй като имахме сериозна субсидия и можехме да поканим повече чуждестранни трупи. Все пак в ония години фестивалът от финансова гледна точка беше малко по…, тъй като трупите не искаха откупки. Сега с навлизането на пазарната икономика, ни съсипаха. И това, че с толкова труд сме довели тук сериозни представления е свързано с много финансов ресурс. А чуждестранните гости правят жест към България. Ако ги няма средствата на нашите спонсори и с помощта на зрителите, няма да може да реализираме такъв фестивал“. 

„А Защо Пловдив? Аз съм емоционално свързан с Пловдив. Моите първи актьорски години започнаха на сцената на драматичния театър тук. В годините на моя творчески живот съм играл на тази сцена, снимал съм филми тук, но  и по принцип си обичам Пловдив. Аз съм тракиец и няма как“. 

Стефан Данаилов посочи също, че самият той е традиционалист, но е добре да има сценично пространство и за експериментален театър, а на този етап “Сцена на кръстопът” ще продължава да залага на класическия вид театър.  С типичното си добронамерено чувство за хумор Стефан Данаилов посочи:

След като аз си вдигна чукалата от тук, да дойдат следващите, да го направят в друг формат. Аз самият съм против рутината. Нo знам какво струва този фестивал, и дори само изписването на тази книжка знам какво коства“. За 20-тото издание на Сцена-та организаторите са подготвили специална книга с интервюта, признания, спомени и много споделени емоции от  Международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът" в Пловдив. „Мен ме радва и това, което в книжката са написали мои колеги, участници в нашия фестивал, това е много важна оценка“, споделя Стефан Данаилов. 

Професорът припомни, че по негова идея започва и есенния културен сезон в Пловдив. Като добави, че не се сърди, че общината е обсебила хрумването.

Важното е, че през тези месеци се случват много интересни културни събития в Пловдив и едно от основните е Сцена-та. Това е голямо състезание и затова сме се постарали да поканим най-интересните спектакли от сезона. Мисля, че нивото е много добро и най-важното е, че колегите, актьорите които свикнаха с този фестивал и с радост идват тук, са от най-големите имена в българския театър. Те изпитват особени чувства. Аз ще го повторя, потретя това. Пловдивската публика е една от най-добрите театрални публики, критериите стават все по-големи, компромиси не могат да се правят и не бива. В същото време  българският театър не  винаги е на високо ниво, тъй като финансовите проблеми изискват драматургията да е по-лековата, за да може да събира публика. Това понякога ни поставя в по-тежки положения, когато трябва да правим селекция, но във всеки театър може да намериш сериозни заглавия, които да поканиш. Настроенията по отношение  проблемите,  които от време на време изникват в театъра са общи проблеми на обществото – неудовлетворение, по-ниски работни заплати.  Но това в същото време говори за морала на моите колеги, актьорите и режисьорите, защото при тези условия и недоимъка, те продължават да работят сериозно. И за това съм казал, че най-древната професия,  освен проституцията, е актьорската, което значи, че театър винаги ще има. Защото не може без духовна храна, без духовна наслада да живее едно човешко същество. Не можем без това. Дали театъра ще ти реши проблема – няма, но поне за час – два ще те отдели от проблемите, които са ти в главата, и може да те прати някъде другаде, и знае ли човек, може да му се появи някакво просветление. В много посоки сме нужни на обществото и се надявам в следващите години и държавата да разбере това, защото без пари култура не може да се прави“. 

Още от 20-тото издание на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът"

  • СНИМКИ от откриването с представлението "Възвишение"
  • Премиерата "Вълци" може да видите ТУК 

Вашият коментар