В съвременната усложнена икономическа обстановка и огромна конкуренция на пазара на труда се оказва все по-трудно, за току-що придобилите професионалната си квалификация младежи, да намерят подходяща работа. Пречките, пред които се изправят не са една или две, а цяла сюита от взаимоизключващи се изисквания, достойни да влязат в книгата на световните абсурди.
Кандидатите за работна позиция трябва да са млади, енергични, отговорни, с минимум две години стаж в областта и два чужди езика, които да се владеят отлично писмено и говоримо. Правителството отчаяно се опитва да предостави възможност на младежите да придобият опит, чрез различни програми на Агенцията по заетостта и регионалните бюра по труда, но без да успее да ограничи шуробаджанащината и да обхване възможно най-много млади професионалисти.
Заминаването в чужбина в търсене на реализация, продължава да бъде едно от основните желания на по-големия процент от младите, защото не намират смисъл да обезценяват труда и знанията си на българския пазар. А за тези, които остават тук се оказва изключително трудно да се съхранят от злоупотреби.
Защото създалата се ситуация благоприятства появата на т.нар. „Дарители на опит“. Това са малки, средни и по-големи фирми, частни и държавни институции, които предоставят стажантски позиции за период от 3 и повече месеци, който период обаче, не е обезпечен финансово. Той е единствено в полза на стажуващия и му осигурява, макар и минимален, опит в дадената сфера. И докато в държавните и по-големите частни институции и фирми, подборът на стажантите се извършва след сериозна селекция, то по-малките частни фирми се възползват от стажантите си, като са разработили на пръв поглед похвална, но в действителност просто измамна схема.
Тези „доброжелатели“ си осигуряват безплатен труд (независимо от ниското ниво на извършваната от стажантите дейност) в продължение на 3 месеца от един млад човек, а след изтичането им просто наемат друг кандидат. А такива не липсват, защото всеки е наясно, че за да бъде конкурентноспособен, трябва да има колкото е възможно повече опит. И това го принуждава да подарява труда си, без дори да получава минимално възнаграждение, колкото да покрие ежедневните си разходите. И тъй като липсва правна нормативна уредба, която да осигури този вид извършване на работа, отговорността за подарения труд пада единствено върху младите образовани българи, желаещи да се реализират.
И ако има много частни фирми, които се възползват от програмите на Агенцията по заетостта, чрез които се изплащат средства от Държавния бюджет в размер на минимална работна заплата (290 лева) за всяко наето лице на стажантска позиция, и се задължават да го наемат по трудово правоотношение с всички законови задължения – изплащане на минимално трудово възнаграждение, вноски по Допълнително и задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, то много други фирми злоупотребяват с безработните младежи и експлоатират труда им, без осигуряването на нито едно от посочените по-горе.
Това на практика не е противозаконно, защото липсата на нормативна уредба, уреждаща този вид отношения, предразполага те да се осъществяват на договорен принцип. Тоест ако лицето, което дарява труда си няма нищо против да се раздава „благотворително“ в името на бъдещото си благополучие, то проблем няма. Проблем няма, когато разглеждаме казуса от тази страна, но погледнем ли го от друга – се получават несъответствия.
Според експерти от НОИ има ли труд, задължително има и заплащане, както и всички видове осигуровки. От друга страна ако на „добронамерения“ работодател се направи проверка от НАП, то за лицето на стажантската позиция трябва да съществува документ, че е стажант, което означава договор… Договор, който да удостоверява, че лицето извършва трудова дейност (следователно трудов договор, но това означава, че трябва да има заплащане), но не получава възнаграждение за нея…(?!?!?!).
Юридически, фирмите могат да се измъкнат с договор за доброволно сътрудничество и готово…, но морално не знам дали ще успеят… Защото всички тези противоречия само показват, че нещата не са както трябва. А докато „някой“ се сети да подсигури правно статута на стажантите, вие, приятели, не подарявайте труда си и търсете правата си!
За автора
