Отзвукът от представените вещи и документи на 18 юни в зала „Съединение“ все още не стихва. И тъй като голяма част от футболните привърженици в града са разделени на два, спокойно може да се каже, враждуващи лагера, реакциите са разнополюсни. Към днешна дата си давам сметка, че въпреки нежеланието и отдавна изграденото си становище срещу каквото и да било противопоставяне извън терена, аз също се включих и заех страна, макар и по-скоро в очите на другите хора, не в моите собствени, но в крайна сметка – след като голяма част от обществото те припознава по-някакъв начин, много трудно може да се даде обяснение, че това не е така. Нещо като мълвата за това, че имаш леконравна сестра, а всъщност нямаш. Или пък, че една лъжа, повторена сто пъти, е трудно да бъде различена от истината. Към мен и институцията, в която работя, бяха отправени груби нападки и аз отговорих. Материалът, който написах, вероятно придоби най-голяма обществена популярност от всичко писано досега от мен в MediaCafe. Съвсем естествено и тук нещата са в двата полюса. Сега съм герой в очите на едни футболни привърженици и враг, или поне неприятен, в тези на други. Второто го постигнах напълно несъзнателно, въпреки заявката за спазване на добрия тон, която направих. Просто не си дадох сметка, че навлизам в дълбоки и при това непознати води.
Всъщност аз се замесих в тази, бих казал, афера покрай желанието си да бъда полезен със знания и умения които притежавам. И смятам да продължа да работя по въпроса, отчитайки наученото дотук за футболното разделение, влияещо и върху отношението към миналото. Защото новооткритите документи безспорно имат голям изследователски потенциал.
Досега всички издания за историята на футбола в Пловдив са дело на любители. Всяко едно има своите достойнства, повече или по-малко, но за да се разреши този въпрос, трябва да се стъпи на сериозна научна основа както при проучването, така и при писането. Разбира се, стилът на такова издание в никакъв случай не трябва да бъде тежък и академичен, но това е въпрос, който стои на последно място. Далеч преди това е изследователската дейност – емпирична, аналитична, синтезна и систематизираща.
Извадените на показ спомени на Пухтев, безспорно интересни и ценни, а може би в голяма степен и заради това – отварят много повече неясноти, отколкото запълват. Те обаче се вписват в една отдавна до голяма степен имплицитна заради липсата на необходимите сведения, но много логична представа, че футбол в Пловдив и в България се е играл години по-рано отколкото се считаше доскоро. Както всяко друго влияние от Запад футболът идва или по Дунава, или през Черно море, или през столицата на Османската империя – Истанбул. Колкото и да е изостанала България в сравнение с централно и западноевропейските страни, изглежда нелепо футболът да е навлязъл масово в страната цели няколко десетилетия по-късно. В Чехия има футболно първенство още от 1896 г. В Австрия учредяването на футболна лига се забавя до 1912, но организирани футболни надпревари има още от 90-те години на 19 век. В Унгария лигата е от 1901 г. Румъния през 1909 г. се състои национално първенство между три отбора, най-старият от които е създаден през 1904 г. В Сърбия още през 1899 г е учредено Сръбско футболно общество. Най-напред футболът се практикува в секции към спортни дружества, а през следващото десетилетие са основани и първите чисто футболни такива. Истанбулските грандове Бешикташ, Галатасарай и Фенербахче са основани съответно през 1903, 1905 и 1907 г. Известно е, че сред основателите на последния са и двама българи – Борис Николов и Благой Балъкчиев. Според някои непроверени твърдения в мрежата и повече. Невъзможно е на този фон футболът в България да се е развил до учредяване на национално първенство за няколко бедни и гладни години след Първата световна война. Известно е и това, че още през 1896 г. в мъжката гимназия „Княз Александър I“ е донесена футболна топка.
През последните години бяха извадени на показ документи, сочещи че „Левски“ София има предистория от 1911 г. Вероятността да се окаже така и с други клубове, например в град Варна, където са едни от най-ранните сведения за футбол в България, също никак не е за пренебрегване.
Така че футболната история на града задължително трябва да се преразгледа и нейното начало да се прецизира. Източникът за първия футболен мач в Пловдив през 1911 г. е на френски език от Колежа, писан обаче едва през 30-те години. В известна степен това също означава елемент на недостоверност. Не че мачът не се е състоял или се е играл по-друго време, тези неща са доказани отдавна, но такъв източник на фона на всичко изложено и особено документите на Пухтев, попада под съмнение, че точно тази футболна среща е първата. Друг интересен въпрос е какво точно се има предвид под наименованието „Футбол“. Ако говорим за стандартизираната от ФИФА и преди това от Английската футболна асоциация игра с по 11 души на голямо игрище, е видно, че спомените на Пухтев свидетелстват за различен вариант, но това е казуистика. В случая основните принципи са далеч по-важни. Изобретателят на баскетбола, Джон Нейсмит, например, измислил първите правила за брой участници според това колко ученици имало в неговия клас.
Към тези въпроси трябва да се имат предвид и много други, посочените са до голяма степен примерни и най-забележими. На практика такива възникват от почти всяко изречение и далеч не са свързани само с футболната история. Имат сериозно отношение и към градското пространство, топонимията, бита и много други аспекти.
Много е важно да се издирят потомци на споменатите в записките на Пухтев хора. Лошото е, че почеркът му е такъв, че фамилните имена се разчитат несигурно – много от гласните и съгласни звуци са отбелязвани с букви с еднаква графика. Ако е друга дума, се разбира от контекста, но при фамилиите, понякога и малките имена, това не може да се изясни. Самият Пухтев нерядко допуска хронологични и други неточности, които тепърва има да се изясняват. Освен повечето от хората, не са идентифицирани и много от местата, за които говори.
Поле за изследователска работа има в множество различни направления. В най-краткосрочен план са данните от дневниците на Пухтев, които трябва да бъдат проучени, сравнени и засечени с други, доколкото е възможно. Печатът, както посочих, не е особено надежден, а и той е отдавна проучван източник, но не бива да се пренебрегва и трябва да се проучи в светлината на новите сведения. Нужно е да се предприеме курс към проучване на лични архиви, както такива, съхранявани в архивни и музейни институции, така и притежание на потомците. Много важни са фондовете на административни, образователни, военни и съдебни учреждения в Пловдив, София, Велико Търново, а и на други места. Със сигурност част от решението (както понякога и от проблема) са частните колекционери, които проявяват интерес към такива въпроси и вероятно могат да допълнят разказа.
Отсега няма как да се предполага какви ще бъдат резултатите, но дневниците на Пухтев са изключително обнадеждаващи, че може да се търси на по-широка и далеч от тясно свързаната с един клуб основа, а да се разгърне разказ за социалната, всекидневна, родова и лична история на Пловдив и негови жители.
Всичко това трябва да се прави съвестно, без едностранчивост, клубни и други пристрастия, като формулираните работни хипотези трябва да се потвърдят или опровергаят от откритото, а не то да се съобразява с тях.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Първа част
Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Втора част
Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Трета част
Ранната история на „Ботев“ Пловдив – Четвърта част
За „папагалския“ правопис и обичайния хейт
Завесата падна! Историята на „Ботев“ започва през 1907 година!
За автора
