Става въпрос за проекта Bulgarian Audio Books, в който актьори записват избрани български произведения в аудио формат. Проблемът идва от рекламната кампания на аудио книгите, в която поетът и революционер Христо Ботев е нарисуван с кожено яке и фланелка с надпис „Свобода или…“, а Гео Милев е изобразен с лилаво горнище и микрофон. Йордан Йовков пък е застанал пред ямайското знаме, с бяла лястовица на рамото… Групите Young BB Young, DRS и Румен Киров – Руцо (R.U.C.O.) правят по 30-секундни „музикални“ интерпретации на „Септември“, „По жицата“ и „В механата“.
Кампанията под мотото „Яко е да слушаш български произведения“ има за цел да помогне на българските граждани извън границата да се докоснат до родните творби, а също и да привлече вниманието на тийнейджърите с нестандартното представяне и „вписването“ на творците в техните субкултури.
Не знам дали са успели да привлекат вниманието на младежите, но определено привлякоха моето!
Някак си, не ми се връзва групата, чието творчество e близко на това до рап в крайните американски квартали да пее „колко мъка има по тоя сват, Боже“; световно безизвестният R.U.C.O. да превръща думите на Христо Ботев в безсмислена врява, а „простите“ Young BB Young, които преди време убеждаваха пълните момичета да „свалят няколко кила“, а слабите да си „шейкнат“ задните части, да „претворяват“ музикално думите на Гео Милев от „Септември“.
Дали тези изпълнители са изтрезнели и са разбрали, че носят някаква морална отговорност за създадените от тях песни и искат да изчистят съвестта си с едно подобно „добро“ дело, или просто се възползват от всякакъв вид реклама? „Добротата“ им обаче едва ли би пратила в забвение досегашните призиви да се свържем с дилър на име чичо Митко или да изтрие картината на изхождащото се анимирано магаре в един от техните клипове. Или „О, колко си прост!“ има своето своеобразно продължение с „Яко е да слушаш български произведения!“.
Не стига, че думите на творците ни се обезсмислят от вулгарността на личностите които ги пеят, но и самите им образи биват окарикатурени: Гео Милев, облечен в лилаво горнище, хванал микрофон (явно рапира), а зад него кълба пламъци от които „изхвърча“ изкуственото му око…; Христо Ботев нарисуван като сърдит рокер, в кожено яке и сини пера на главата, а на заден план се отличава бесилката на Васил Левски… и накрая Йордан Йовков, представен като надрусан ямаец, с бяла лястовица на рамото (халюцинация или реалност, това може да каже само художникът).
Безумна реклама на нещо, което в основата си е похвално. Защото съхраняването на българските литературни произведения, съобразено със съвременния свят и модерните технологии е един нормален етап в развитието на едно общество и съхранението на неговата историческа и културна памет. Но Христо Ботев, облечен в кожено яке с микрофон в ръка ?!?!
Оправданието за тази гавра е, че с нея се цели да се привлече вниманието на тийнейджърите, като се привнесът авторите в техните субкултури… Но това май не е особено вярно, защото е „забравена“ една, за съжаление, много голяма субкултура, идентифицираща се с един стил музика който се отличава с характерните си напеви и етно-фолк мотиви.
И така по образец на сътворените до сега реклами, предлагам „забравената“ да изглежда по следния начин: Азис да припява „О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят.“, а Иван Вазов, изобразен с прелестна руса перука, в компанията на Бойчо Огнянов и Киряк Стефчов в огромно легло, да се готвят да гръмнат черешовото топче, а баба Илийца, със задължителните подобрения – силикон в гърдите, ботокс и хаилуронова киселина в устните, да наднича през ключалката…
След подобно „привличане“ на внимание, не трябва след това да се учудваме на безумията написани в интерпретативните съчинения след седми клас. Има неща, които могат да се осъвременят и такива които никога не трябва да се променят. Не е нужно образите на исторически личности и знаменити творци да бъдат обезобразявани, за да може децата да поискат да прочетат техните произведения.
Това е въпрос на възпитание и родителска отговорност. Това е въпрос на учители, които наистина искат да бъдат учители, а не са влезли в университета с тройка. Това е въпрос на здраво и стабилно общество, държащо на морала, културата и историята си, произвеждащо интелигентни, образовани граждани със самочувствие…
Защото ако днес махнем с ръка и си кажем „Какво толкова?“, то утре децата ни наистина може да смятат Христо Ботев за рокер, а Йордан Йовков за пушещ тревица ямаец. Обществото ни се изродява и е време да спрем това!!!
За автора
