Младите пловдивчани за пореден път напълниха залата на Академията
След повече от успешното представяне на тримата поети (Августин Господинов, Константин Трендафилов и Рене Карабаш) същият лавинообразен ефект постигна и любимецът на българите, Георги Господинов. Премиерата на „Там, където не сме“ се състоя на 10-ти юни в АМТИИ. Думите на автора бяха посрещани с бурно и продължително ръкопляскане.
„Там, където не сме почти винаги е по-хубаво, но понякога е и по-страшно… Страшно хубаво е!“ – смее се авторът.
Гергина Кръстева представи новата стихосбирка на Господинов като „книга на отсъствието“, където „тук на тялото и там на езика трябва да се съберат“.
Самият той смята, че тази книга го представя като човек със слаби капиляри, чувствителен, усещащ всичко, преминаващо през и покрай него. Споделя, че човек, решил да се занимава с писане, на първо място, трябва да се научи да проявява емпатия. Ако ще пишеш от името на малко дете трябва да клекнеш, защото светът е много по-различен, когато го гледаш от височина метър и двайсет. В този смисъл един писател трябва да е готов да страда, физически и психически. За да убиеш някой герой, трябва да умреш с него; за да стигнеш до най-прекрасната част – общуването с читателите, трябва да си прекарал часове в седене и писане.
Малко сутрешно престъпление
Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти
убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден
(из "Там, където не сме", Георги Господинов, Жанет 45)
Господинов изтъква, че от литературата се е научил да дава време на душата си да настигне тялото му и да прекарва дни в усамотение и тишина, за да си припомни силата на словото и красотата на общуването с другия.
За да разсее заблудите на публиката, че е перфектен, завърши с няколко забавни истории. Изглежда един от недостатъците му е неумението да губи на тенис на маса. Разказа как, докато се ядосвал и използвал нецензурен език, играейки, възрастен човек се приближил до него и го попитал той ли е писателят Георги
Господинов, а на Господинов му се приискало да може да каже „не“ от срам.
Другата му слабост била лошата памет. Бързо забравял имената на хората и откъде ги познава. Един ден, докато пиел кафе, младо момиче се доближило до него и той решил директно да я попита от къде се познават, защото той не си спомнял, отговорът бил „аз съм сервитьорката“.
След пловдивската премиера на новата си книга “Там, където не сме”, в събота, 11.06, Господинов гостува и в кино-клуб “Фарго” отново в рамките на литературния фестивал “Пловдив чете 2016“ отново пред препълнена зала.
Филмът за писателя "6 минути щастие“ е заснет е в Лондон и в София, с режисьор Мария Аверина. В него участва самия автор. Вдъхновен е от откъс от романа "Физика на тъгата" : „Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около 6 минути. Случи се в градините Кенсингтън, Западен Лондон, рано сутринта. Не мога да намеря причините на това щастие, което е истинско доказателство за неговата автентичност.” Прожекцията ще бъде премиера на филма за България.
Водещ на събитието бе журналистката Славена Шекерлетова.
За автора
