АМТИИ се пука по шевовете при гостуването на Георги Господинов (СНИМКИ)

Младите пловдивчани за пореден път напълниха залата на Академията

След повече от успешното представяне на тримата поети (Августин Господинов, Константин Трендафилов и Рене Карабаш) същият лавинообразен ефект постигна и любимецът на българите, Георги Господинов. Премиерата на „Там, където не сме“ се състоя на 10-ти юни в АМТИИ. Думите на автора бяха посрещани с бурно и продължително ръкопляскане.

„Там, където не сме почти винаги е по-хубаво, но понякога е и по-страшно… Страшно хубаво е!“ – смее се авторът. 

Гергина Кръстева представи новата стихосбирка на Господинов като „книга на отсъствието“, където „тук на тялото и там на езика трябва да се съберат“.

Самият той смята, че тази книга го представя като човек със слаби капиляри, чувствителен, усещащ всичко, преминаващо през и покрай него. Споделя, че човек, решил да се занимава с писане, на първо място, трябва да се научи да проявява емпатия. Ако ще пишеш от името на малко дете трябва да клекнеш, защото светът е много по-различен, когато го гледаш от височина метър и двайсет. В този смисъл един писател трябва да е готов да страда, физически и психически. За да убиеш някой герой, трябва да умреш с него; за да стигнеш до най-прекрасната част – общуването с читателите, трябва да си прекарал часове в седене и писане.

Малко сутрешно престъпление
Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти

убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден

(из "Там, където не сме", Георги Господинов, Жанет 45)

Господинов изтъква, че от литературата се е научил да дава време на душата си да настигне тялото му и да прекарва дни в усамотение и тишина, за да си припомни силата на словото и красотата на общуването с другия.

За да разсее заблудите на публиката, че е перфектен, завърши с няколко забавни истории. Изглежда един от недостатъците му е неумението да губи на тенис на маса. Разказа как, докато се ядосвал и използвал нецензурен език, играейки, възрастен човек се приближил до него и го попитал той ли е писателят Георги

Господинов, а на Господинов му се приискало да може да каже „не“ от срам. 

Другата му слабост била лошата памет. Бързо забравял имената на хората и откъде ги познава. Един ден, докато пиел кафе, младо момиче се доближило до него и той решил директно да я попита от къде се познават, защото той не си спомнял, отговорът бил „аз съм сервитьорката“. 

След пловдивската премиера на новата си книга “Там, където не сме”, в събота, 11.06, Господинов гостува и в кино-клуб “Фарго” отново в рамките на литературния фестивал “Пловдив чете 2016“ отново пред препълнена зала. 

Филмът за писателя "6 минути щастие“  е заснет е в Лондон и в София, с режисьор Мария Аверина.  В него участва самия автор. Вдъхновен е от откъс от романа "Физика на тъгата" : „Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около 6 минути. Случи се в градините Кенсингтън, Западен Лондон, рано сутринта. Не мога да намеря причините на това щастие, което е истинско доказателство за неговата автентичност.” Прожекцията ще бъде премиера на филма за България.

Водещ на събитието бе журналистката Славена Шекерлетова.

 

Вашият коментар