Неизбежната прегръдка на Стария град (СНИМКИ)

Пъргави стъпки отекват из калдъръма на Стария град. Следваме ехото им и то ни отвежда в уютно сгушената в прегръдката на тепето галерия “Червеното пони”. А там зад масивната врата ни посреща оживената глъч на цветно множество, тръпнещо в очакване.

Всички са затаили дъх за предстоящата премиера на 12-тия брой на най-пловдивското от всички списания – “Нула32”.

Добре познатите ни момчета Илия Димитров и Панайот Стефанов, застанаха пред публиката си съвсем естествено, така както свикнахме вече да ги слушаме и гледаме от първия им брой насам. А оттогава мина много време. Не всички прогнози бяха благосклонни към младите ентусиасти. Но те доказваха на всеки три месеца, радвайки ни с ново издание, че следвайки мечтите си, човек е способен на всичко.

И да, звучи малко тривиално, но ето ни отново заедно за 12-ти пореден път. Най-силното доказателство за това, че едно такова начинание ще просъществува, е интереса на обществото. Оглеждайки се в лицата на публиката, няма как да не забележим, че доста от тях вече сме видели на предишни премиери. С някои сме станали приятели, на други кимаме с усмивка.

Списание “Нула32” се превърна освен в успешен проект на няколко будни студенти, в спойка на бутиково общество. По тази именно причина младите автори приседнаха така спокойни пред своята аудитория. При случването на всяко едно от тези събития се създава уютна и дори семейна обстановка.

Съвсем в същия тон премина и представянето на 12-тия брой. Двете момчета с усмивка ни преведоха през страниците на новото си творение. А то е посветено на Стария град. Както сами казаха те:

“Тази тема беше неизбежна!”

Сякаш с тайничко задоволство и всеки един от присъстващите бе чакал точно тази тематика. И наистина – неизбежно е! Не бихме могли да наречем себе си истински пловдивчани, ако не сме се насладили на поне един залез, приседнали на вековните градежи на тепето. Старият град е място, емблематично за Пловдив. В него историята шепне от всеки орнамент, фасадите на сградите, изпъчили гърди, ни показват отпечатъка на времето, калдаръмите помнят стъпките на поколенията.

И точно колкото цветен е бил и продължава да е родния ни Пловдив, така шарен и изобилстващ е този малък квартал, кацнал на върха на тепето. Но как да успееш да предадеш векове история, съдби, случки в само няколко страници?

Изглежда като непосилна задача! Но авторите на “Нула32” за пореден път доказаха майсторството си на разказвачи. В части с текстове, после с цитати на велики пловдивски писатели, а нататък и с фотоси, направиха вълнуваща преексплоатираната тема за Стария град. Професионализмът им, изграден с времето и опита, проличава още от самата корица. Кадър на “Жълтото училище” без заглавие, защото това, което може да разкаже сам по себе си, няма как да се побере в една фраза.

А ние, опиянени от разказа им, последните слънчеви лъчи и аромата на прясно отпечатана хартия, почувствали се за пореден път горди от родния си град, натежали под прегръдката на вековната история, събрана в списанието, се отправихме към домовете си. След подобно литературно преживяване нямаме търпение да изпием думите от листовете на един дъх и търпеливо да зачакаме следващия брой. Но за пълна картина – всеки, уважаващ себе си пловдивски гражданин, трябва сам да прелисти това четиво!