През август 2022 година Пловдив доживя провеждането на конкурс за нов директор на Регионалния исторически музей. Казвам „доживя“, защото такъв, въпреки законовите изисквания да се провежда на всеки 5 години, не се беше случвал близо три петилетки. И вероятно нямаше да се случи и през изминалата година, ако проблемът не беше влязъл на фокус и не беше ангажирал общественото внимание.
А причината проблемът да излезе извън рамките на музейното дело и канцелариите на Община Пловдив си има точно определено име. Д-р Видин Сукарев, когото имам удоволствието да познавам добре, има силно развито чувство за справедливост, което явно е голям проблем в наши дни, както се и оказа с течение на времето. Да си почтен, да искаш институцията, в която работиш да се развива правилно, да не си мълчиш и да не се навеждаш пред конюктурата на деня е нещо, с което на местно ниво никой не е свикнал – меко казано.
Защо го казвам? На изминалия конкурс, за чието провеждане пловдивчани разбраха постфактум, се явиха двама кандидати: директорът на Историческия музей в Клисура – г-н Стоян Иванов и гл. ас. д-р Видин Сукарев – дългогодишен уредник и научен работник в пловдивския музей, де факто човек не само отговарящ на всички законови изисквания за длъжността, за която кандидатства, но и такъв, познаващ в детайли работата на музея, под чиито покрив е развивал себе си в продължение на две десетилетия.
Тук някъде непредубеденият читател ще усети пристрастност и ще бъде прав. Това е вярно, но само в личен план и не пречи по никакъв начин на обективността на данните в следващите редове, както ще се убедите сами след малко.
Да се върнем обратно към конкурса. Същият се провежда, журито оценява кандидатите и обявява за победител г-н Стоян Иванов. До тук всичко е наред. Дали оценките са били обективни или субективни, няма никакво значение. Има си жури, така е преценило, точка.
През месец септември новият директор встъпва в длъжност и тогава идва първата изненада. От думите му пред медиите става ясно, че през 2001 година е завършил специалност „Български език и история“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Чудесна специалност, сама по себе си, но с един малък недостатък, разяснен ми от г-н Сукарев по следния начин:
Изискването в член 28, ал. 5, точка 1 от Закона за културното наследство, в методическите указания на Министерството на културата за конкурса, изпратени до общината, както и в обявлението за свободната позиция, е кандидатите да имат образование в професионално направление „История и археология“. Специалността Български език и история обаче е в друго професионално направление – „Педагогика на обучението по…“, това е утвърдено с Постановление на Министерския съвет.
Както казах по-рано, Видин Сукарев има силно изявено чувство за справедливост. Установявайки, че проведеният конкурс на практика е нелегитимен, поради факта, че единият от кандидатите не отговаря на минималните изисквания за участие в конкурса, той подава сигнал до Министерството на културата, в чиято компетенция е да извърши проверка, но, по думите му, отговор от там няма и до днес.
Дали това е опит случаят да бъде прикрит или просто работата върви бавно, както е характерно за държавните структури, не е ясно. Така или иначе, в някакъв момент би следвало да има резултат, а би било крайно смущаващо, ако се окаже, че г-н Стоян Иванов ръководи в продължение на почти година Историческия музей в Пловдив без нужното за заеманата длъжност образование, като със същия ценз преди това е бил две десетилетия начело и на музея в Клисура.
И тук някъде този материал можеше да свърши отегчително, ако през последните дни темата не беше претърпяла развитие и то по доста интересен начин.
Оказа се, че от седмица насам директорът на пловдивския музей вече е магистър в професионалното направление „история и археология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Дали г-н Стоян Иванов е знаел за поисканата от д-р Сукарев проверка и това го е мотивирало да се задейства, или е отчитал образователния си дефицит, това не можем да знаем със сигурност. От друга страна магистър не се записва и става от днес за утре.
Проверка в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ на Министерството на културата установи, че от известно време по сигнала на Видин Сукарев се работи. И тук идват няколко важни въпроса:
Какво ще се случи, ако Инспекторатът анулира резултатите от проведения конкурс и кой от Общината, която е административен директор на музеите, ще понесе отговорност за това, че същият е проведен неправомерно?
Оставяме настрана, че при нов конкурс настоящият директор на музея, вече магистър, ще има правото да участва в него, но къде в случая остава моралът?
Кой ще понесе отговорността, ако се окаже, че при конкурса през август 2022 година документите на кандидатите явно не са били прегледани от компетентни лица? Или пък са били компетентни, но проблемът е бил умишлено неглижиран?!
Съвсем елементарно е да се стигне до извода, че ако нещата се бяха случили по правилата на „играта“, днес Видин Сукарев щеше да бъде директор на РИМ – Пловдив, като единствен отговарящ на изискванията и набрал нужните точки за класиране. Да, ама не!
Без да надценявам силата на MediaCafe, но и без да я подценявам, мога да предположа, че с острите си и откровени публикации по проблематични въпроси, свързани както с музейното дело, така и с развитието на Пловдив, д-р Сукарев си е спечелил антипатиите на част от общинските служители, имащи отношение към ресора, в който работи. Стара истина е, че „гарван гарвану око не вади“, а в политически просмуканите общински канцеларии такива своеволия едва ли се прощават.
Как иначе да си обясним избора на човек от Клисура, който без съмнение има своите лични и професионални качества, но със сигурност не познава Пловдив и неговата история така, както човек, работил десетилетия в пловдивския музей, роден и израснал в хилядолетния ни град, дори да неглижираме голямото разминаване в образователния ценз на двамата.
Може би Пловдив обича тишината? Всъщност, Пловдив едва ли, но администрацията със сигурност не харесва, когато е критикувана. Още повече пък от човек, работещ под нейната „шапка“. Не бива да забравяме и това, че във всички други пловдивски музейни институции бяха преизбрани старите директори, въпреки че двама от тях са в пенсионна възраст.
Но стига с този негативизъм. Лято е! Хората излизат в отпуски, а споменатите по-горе проблеми не касаят насъщния на редовия пловдивчанин. Едва ли в коментирания тук казус ще гръмне пушка, но от друга страна…мандатът изтича, идват избори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
30 години от реалното начало на Историческия музей в Пловдив. Кратка равносметка.
Какво се случва в българските културни институции
Какво означава доцент по законите на Република България и какво в Община Пловдив?
„Пловдив по пътя към модерния свят“ е проблем, а не решение
Правото на академично развитие в музеите трябва да бъде гарантирано
За истинските проблеми на пловдивските музеи
За автора
